Възможно ли е конвои на НАТО да осигурят безопасния износ на украинско зърно в Черно море?

Предложението е на бившия върховен главнокомандващ силите на Алианса в Европа адмирал Джеймс Ставридис. Подобна инициатива би ангажирала кораби и изтребители на НАТО-вските черноморски държави.

Руски военоморски пехотинци превземат кораба "Шукрю Окан", плаващ към украинското пристанище Измаил в средата на август.

Заради прекратяването на "черноморската иницитива" Русия счита кораби, плаващи към украински пристанища, за потенциални военни цели.

В отговор украинската страна обяви руските черноморски пристанища и танкери за оправдани цели.

Николай Денков, министър-председател на България: Тази милитаризация тя върви, но тя не върви по линия на НАТО, обратното - тя идва всъщност от Изток".

В отговор бившият върховен командващ силите на НАТО в Европа адмирал Джеймс Ставридис предложи конвои на НАТО да придружават корабите от Украйна до Босфора.

адм. Джеймс Ставридис, бивш Върховен главнокомандващ силите на НАТО в Европа: "Ако Русия започне да спира плавателни съдове или се опитва да ги отклонява, мисля, че е вероятно НАТО да отговори, като подкрепи хуманитарен коридор за корабоплаване".

Украйна вече установи хуманитарен коридор, по който първият кораб, отплавал от Одеса, вече премина Босфора. Но докато няма сигурност за плавателните съдове, световните застрахователи не биха гарантирали товарите.

адм. Джеймс Ставридис: "Алиансът може да защитава плавателни съдове към и от украинското пристанище в Одеса с бойни самолети на НАТО за прикрите и НАТО-вски кораби в ескорт."

Конвойната система е използвана широко през двете световни войни и т.н. Танкерна война - част от сблъсъка между Ирак и Иран през 80-те години.

Хари Неделку, геополитически анализатор в “Расмусен Глобал”: Има различни варианти за тези конвои. Според някои модели би имало присъствие от САЩ и Великобритания може би, които биха влезли в Черно море. Други предложения, които съм чувал, биха включили черноморските крайбрежни НАТО-вски държави - Румъния, България и Турция.

Конвенцията от Монтрьо ограничава престоя на нечерноморки бойни кораби до 21 дни, като общият им тонаж не може да надвишава 45 000 тона водоизместимост във всеки един момент.

Дори и с ротации, каквито НАТО сега осъществява, конвойната система ще изисква черноморските НАТО-вски държави да поемат основната тежест, според експерти.

Хари Неделку: Това увеличава риска от конфронтация, но именно в това е и целият смисъл - конвоят да е сдържащ фактор. Защото ако Русия реши да атакува конвоя, тя ще атакува НАТО-вски сили. Поначало, обаче, аз не смятам, че Русия ще отиде до там.

Проблемът, според експертите, са зоните край Украйна, които Русия минира. Тези водни пространства ще трябва да бъдат разчистени.

Андрей Риженко, бивш капитан от ВМС на Украйна, консултант: За да се осигури безопасността от мини, ще са необходими миночистачи. Тук всъщност България и Румъния биха могли да помогнат в това, защото имат активи за тази цел.

Вторият проблемен фактор са районите, опасни за корабоплаване, които Руската федерация обяви заради учения в сила до 23 август и удължавани три пъти. Един от тях - и в българската икономическа зона. Освен всичко друго Конвенцията от Монтрьо забранява влизането в Черно море на кораби, които биха помогнали на която и да е от воюващите страни.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube