Късно снощи станаха ясни победителите на престижния конкурс за млади певци "Опералия", създаден от легендарния Пласидо Доминго. Тази година България имаше честта да домакинства събитието. Звездите, които изгряха от София на оперния небосклон, са Eкатерине Буачидзе от Грузия и Михай Дамиан от Румъния.
"Опералия" е институция в света на голямата опера. Без преувеличение. Конкурсът фокусира вниманието на целия оперен бизнес с очакване на новите артисти, които той ще открие и ще представи на света. А в следващите години те бляскаво ще шестват по сцените на най-големите оперни театри и ще градят своята кариера, която започва точно с "Опералия". Тази година своята мечта да спечелят конкурса реализираха едно младо мецосопрано от Грузия - Екатерине Буачидзе и един румънски баритон - Михай Дамиан.
Екатерине Буачидзе - първа награда на "Опералия": "Чувствам се като в сън. Усещах се като в сън от първия ден, защото "Опералия" е най-големият конкурс за оперни певци и журито, Пласидо Доминго, просто е сбъдната мечта да съм тук. Фактът, че спечелих толкова много награди включително и първата награда е просто изумително. Толкова съм благодарна - на журито, на хората тук, на организаторите. Просто съм благодарна."
Михай Дамян - първа награда на "Опералия": "Това си е като печеленето на златен медал от Олимпиада. Много щастлив и развълнуван съм, е ще занеса тази награда обратно вкъщи, в Румъния, където ние имаме още трима победители в "Опералия". И съм щастлив да се присъединя към пантеона на тези румънски певци, които са доказали достойнствата на нашата певческа школа и нашата артистичност. И съм щастлив, че спечелих в нашата съседна България."
Това, което снощи преживяха Екатерине и Михай, преживява 15 години по-рано българското сопрано Соня Йончева. Когато журито ѝ присъжда първа награда, Соня Йончева е почти непозната в България, защото е завършила Консерваторията в Женева. Днес, 15 години по-късно, тя е домакин на "Опералия" в България, както и първият лауреат, който сяда сред журито, което тази година определи наградите. Казва, че е еднакво трудно и да пееш на сцената на "Опералия", и да решаваш съдбата на певците, които се явяват на конкурса.
Снимки: БНТ и БТА
Соня Йончева - домакин на "Опералия" в България: "И двете задачи въобще не са лесни. Разбира се, през цялата седмица, аз поне и Пласидо също смятам, пеехме заедно с тях, така че усилието физическото го имаше. И естествено ние знаем какво означава за тях да бъдат тук, пред нас тази вечер, да изпеят този финал, какво означава цялата тази седмица да се бият и да намерят мястото си на финала и емоцията е огромна, така че не знам, не знам точно кое е по-трудно. Може би на това ниво на моята кариера е по-лесно да пея, отколкото да журирам."
В трудната задача да журира Соня Йончева е подкрепена от едни от най-големите капацитети по оперни гласове. В София бяха практически всички кастингдиректори на големите оперни театри в Европа и Съединените щати. Артистичният мениджър на "Ковънт Гардън" ни разкрива точно по какъв механизъм "Опералия" избира своите победители.
Петер Катона - художествен администратор на Кралските балет и опера, Лондон: "Обикновено, още след първите секунди - ти вече знаеш дали този човек е специален и в него има нещо, което те интригува и в повечето случаи впечатлението не се променя по време на прослушването. Въпреки че има ситуации, в които някой не започва толкова убедително, но после ти се приближаваш до изпълнението му и откриваш нюанси и качества, които не са били видими в първия момент. Всъщност ние не си говорим помежду си за певците. Това е отровно. Защото всеки си мисли, че знае най-добре. Ние всички мислим, че индивидуално сме най-добри. Никой никога не е казал „Извинявайте, аз имам лош вкус“. Всеки си мисли, че неговото мнение е валидно и важно. И мисля, че всички бихме били на различно мнение в някаква степен. Но точките слагат край на това и няма дискусии дали финалният резултат е правилен или грешен. Това е резултатът. Оценяваш по точки. Ако всеки вдигне ръка и каже - "мисля, че този певец трябва да е по-напред или по-назад", къде би ни отвело това. Нищо няма да стане така."
Даваме си сметка колко големи са експертите в журито на "Опералия" в разговора ни с Джонатан Френд. Той изгражда критериите си за оперни гласове в тясно сътрудничество с един от най-големите диригенти на нашето време Джеймс Ливайн, когото снабдява с певци за продукциите на "Метрополитън".
Джонатан Френд - дългогодишен артистичен организатор на "Метрополитън опера", Ню Йорк: "Когато работите с велик диригент, той всъщност не поставя изисквания. Аз се научих да разбирам кои са неговите приоритети и слушах за същите тези неща. Колкото повече работехме заедно, толкова по-голямо доверие имаше той, че аз познавам неговия вкус. Никога не е било въпрос на "Трябва да имам певец, който е точно такъв", а по-скоро беше "Това са приоритетите". Някои големи артисти, дори най-големите, имат определени недостатъци, но ти ги приемаш, заради това, което те могат да предложат в друга сфера. Някои не са големи музиканти, но са фантастични вокалисти, някои не са велики актьори физически, но пък въздействат с глас. Има някои певци, чиито технически възможности са поразителни, а има и такива, които са толкова завладяващи на сцената, че си склонен да приемеш определен маниеризъм. Но с Джими, аз бях научил какво той търси и какво харесва. Правех подбора на певци за него 36 години и ние бяхме изградили взаимно рабиране за това от какво театърът има нужда."
Артистичният директор на "Ла Скала" е дошъл в София с надеждата на "Опералия" да открие най-дефицитния за всички театри глас.
Палоло Гавацени - артистичен менидъжр на Ла Скала, Милано: "Тенор за Верди, лиричен тенор или героичен тенор за Верди. Много е трудно. Питал съм много известни тенори защо винаги са загрижени за състоянието на своя глас. Баритоните са щастливи, басите пушат, хапват, наслаждават се на живота, а тенорите винаги са изплашени? Веднъж Павароти ми каза „Ти никога не знаеш дали гласът ти е там или не. Дори когато си в гримьорната, пет минути преди спектакъла, пробваш, пееш, височините ти са там. После излизаш на сцената, запяваш и няма никой. И ти никога не знаеш какво ще се получи след 5 минути“.
Уви, това издание на "Опералия" не успя да сбъдне надежните на Паоло Гавацени. Въпреки това, той вече е харесал четирима певци, които още през ноември ще прослуша на сцената на "Ла Скала".
Соня Йончева: "За наше добро аз мисля, че това, което преобладаваше на целия конкурс, бяха по-ниските гласове т.е. мецосопрано, имаме дори и контраалт имаме и изключително много баритони, бас-баритони и баси. И това е много интересно нещо, защото аз си мислех, че и освен това нашата индустрия има силно, огромно, как да кажа - имаме нужда от високи гласове, имаме нужда от тенори, имаме нужда от сопрани, но тази година е годината на ниските гласове."
Соня Йончева отказва да говори за усилията, които е положила, за да доведе "Опералия" в България. На този въпрос тя ни отговори така:
"Аз съм по проектите, които биха практически донесли нещо добро на българското общество и на българската култура. Моята единствена амбиция е България да е на равностойно място с всички останали държави, да не кажа и на челно, в челната тройка в културния международен живот. Смятам, че това е много важно нещо. Имаме нужда ние самите като българи и освен това вярвам, че културата е една огромна част от нашата идентичност. А за операна вече няма да говорим."
"Опералия" в България вече спусна своята завеса. За публиката остава да следи с трепет оперната кариера на младите звезди, които игряха на оперния небосвод от София.
Чуй новините
Подкаст
