Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ
НОВИНИ
Абонирай ме за най-важните новини?
ДА НЕ

Всеки трети българин разчита на държавата да му помогне при бедствие

bnt avatar logo
от БНТ
20:00, 25.11.2023
Чете се за: 12:47 мин.
У нас
Слушай новината

През последните 25 години природните бедствия са се увеличили три пъти и са принудили над 25 милиона души по света да изоставят домовете си, превръщайки ги в "климатични бежанци".

В страната ни кризисните ситуации за последните 15 години са над 1500, според данни на НСИ, като най-много са наводненията и бурите. На прага на зимата хората в силистренското село Долец започват от нулата с надеждата до края на годината да ремонтират всички 60 разрушени покриви. И отново да поставят табела с името на селото, защото смерчът изтръгнал и нея...

Въпреки че и друг път са се сблъсквали с гнева на природните стихии почти никой не е застраховал дома си. Всеки трети българин разчита на държавата да му помогне при бедствие. Тя обаче може да покрие щетите на не повече от два квадратни метра площ, изчисляват от Асоциацията на българските застрахователи. А според климатолозите природата ще става все по-екстремна.

Извлекли ли сме си достатъчно поуки след стихиите, преобърнали живота на хиляди хора и ще се промени ли застрахователната ни култура?

Минали са три седмици, откакто бурята отнесе покривите им. Хората в силистренското село Долец все още не са се справили с щетите, а зимата вече чука на вратите им. Заедно с поредното снежно бедствие, бури, наводнения, земетресения, суша. Природните бедствия нямат край.

Неслихан Реджеб - кмет на с. Долец: "Толкова е трудно за тях, защото няма къде да живеят. Семейство изостави къщата си и замина за Турция"

Опустошителният вятър отнесе покривите на 60 къщи. Заличи реколтата и захвърли съдбите на хората в калта.

И тук, както след всяко бедствие, на първа линия бяха доброволците. А след тях хората отново зачакаха държавата. Дочакаха да я видят, в лицето на заместник социалния министър. Но това, което може да предложи тя е твърде малко.

Гинка Машова - заместник-министър на труда и социалната политика: „Могат да получат еднократната помощ до 1512 лева през Агенцията за социално подпомагане, през Фонд "Социална закрила" до 2500 лева за оборудване. Разбира се, ние сме на разположение за допълнителна подкрепа и съдействие от страна на държавата.“

До момента обаче нито едно семейство не е получило средства от държавата, за да покрие поне малка част от щетите. Всеки се справя, както може.

"Покрив трябва тука, ама няма керемиди. Тук ще остане отворено. Таван трябва, гвоздей трябва. Помощ ще дават, ама днес да дават, да вземем фазер, керемиди да вземем днеска да дават. Ето зимата дойде и вътре вали сняг и дъжд, какво да правя? Студено, виж, ток няма, стана 20 дена ни ток, ни нищо. От дъжда ни тоалетна остана, ни къща остана, ни нищо", споделя Зюмбюл Халил.

Подобни вопли, в очакване на държавата, звучат от всяко пострадало село или град след наводнения, земетресения, проливни дъждове и ураганни ветрове. Екстремни прояви на времето, които определено стават все по-чести и у нас.

Доц. Лилия Бочева - климатолог, НИМХ: "Това е една от проявите на променящия се климат за територията на нашата страна и то типично за промените в климата в умерените ширини. Ефект от глобалното затопляне, както и климатичните промени най-ярко се отразяват по този начин в районите с умерен климат най-вече. Вероятно става въпрос за торнадо, но в този район през 2008 година мисля, че беше, има случай през април месец, където са минали няколко вихъра, най-вероятно с подобни щети. Така че, в този район са отбелязвани подобни случаи."

И тогава, и сега - държавата едва ли е помогнала с много. И тогава, и сега хората едва успяват да се справят. Но тогава, очевидно не са взели поуката. Нито една къща в селото не е застрахована срещу бедствие. За да запълни пукнатините по дома си, Шанъси Сюлейман вече е изхарчил спестяванията си от чужбина. Принуден е, за да стегне покрива на родителите си, след бурята, веднага да се прибере от Германия.

Шанъси Сюлейман: „25 години труд всичко беше свалено от вятъра, сега пак наново. Досега поне едно 15 хиляди лева изхарчихме, поне още 30 хиляди сигурно, не знам, доста са разходите - всичко е отнесено, има паднали тавани. От държавата не знаем дали някакви средства ще има, никой нищо не казва."

Бахтишайн Ахмед: „Заявление съм подала, не знам какво ще стане, в момента всичко правя сама на заем и записвам. И съм занесла в социалното само стокови разписки. Но понеже съм в чужбина – казват – Не ви се полага! Дойдох по спешност. От Париж идвам. Трагедията си е трагедия, не може да се сравни с нищо."

Веселин Ангелов - УС на Асоциация на българските застрахователи: "В момента голяма част от хората, а именно някъде всеки трети вярва, че ако настъпи някакво бедствие държавата ще му помогне. Но държавната помощ не е в размер, в който да ни позволи да възстановим имущество. Тя ще варира горе- долу равна на около 2 квадратни метра възстановено имущество."

Но държавата не може и не трябва да възстановява имущество. Променена реалност след 89-а година, която хората все още не могат да осъзнаят. Още повече, че природата ще става все по-екстремна. И отдавна трябваше да си извлечем поуките.

"Например Хърватска, които са близки като психология и разбирания до България. Там след земетресението, което беше мисля, че около преди 2 години рязко се вдигна процентът на застраховани лица и вече говорим за около 35-40% проникване или покритие на имуществените застраховки след настъпване на бедствие. В България за съжаление все още се движим около 2- 3%", уточни Веселин Ангелов.

Но пред крачките в правилна посока, стоят няколко препятствия. Къщите в Долец са строени преди 60 години. Повечето собственици нямат нотариални актове.

"За две, три години всички къщи бяха направени. Тогава никой не пита къде ще правиш в моя имот, няма техници, няма инженери", обясни Нихат Сали.

Венцислав Великов – застраховател: „Повечето са строени в тежкия социализъм. Там са издавали едни бележки, а по селата и с това не са се занимавали, и хората по стопански начин са си строили къщичките. Нито имат строителни документи, нито нещо, което да доведе до нотариален акт. Възможно е това да бъде преодоляно, но има и нормативна пречка, тъй като ЗУТ не позволява узаконяване на незаконно строителство.“

Бахтишайн Ахмед: „Би трябвало с нотариален акт или без нотариален акт за всички хора да е равна помощта. Аз не ги разбирам кой имал актове, кой нямал. Те съседите ни, които нямат, от години се знаем, те къщите са техни.“

Освен смерча, жителите на Долец са преживели и две наводнения през последните години. И сега лека полека някои започват да разбират, че не могат да очакват на държавата и ще трябва да търсят друго решение. А то е да легализират имотите си.

Неслихан Реджеб - кмет на с. Долец: "Някои идваха, да, просто документи за наследници да получат, за да подадат документи. Малко трудно ще бъде за тези къщи."

Бакие Исмаил – секретар в кметство Долец: "Редовно си плащат данъците, но нотариални актове нямат. Могат да докажат, че тази къща, този имот е техен. Процедурата е много лесна, ако е наследствена къщата взимат удостоверение за наследници от нас, отиват в общината, в данъчно, в техническа служба и от там вече каквито документи трябват, те им издават и дали със свидетели или както решат там нали и става."

"Като беше мъжът ми имахме, той като почина и нямам сили да плащаме застраховка. Много мисля, мъчно ми е. Гледай тавана- тече, тече... Само 1500 лева имам. Не стигат за майсторите", каза Небие.

Веселин Ангелов- УС на Асоциация на българските застрахователи: "Може би изкривяването идва от там, че до 1989 година всеки с данъка си е плащал част и застраховка. Но след 1989 година, знаете, тогава се приватизираха компаниите и вече говорим за частни компании, които предлагат застрахователни услуги и държавата вече не участва в този модел."

"Къщата зор плащам. Нямам пари, как да се застраховам."

Венцислав Великов - застраховател: „Истината е следната. Значи на един имот, струващ 100 хиляди лева застраховка пожар, природни бедствия , аварии и земетресения след отстъпките е около 60 лева на година. Може и да се разсрочи. Така че говорим за 4 плащания по 15 лева ли идва, тоест за две кутии цигари на тримесечие."

Освен, че поема финансовия риск, застрахователят може да е силен играч в полето на местната политика. Има сериозен интерес да се избегнат щетите и би бил заинтересован срещу бездействието на властите в тази посока.

Доц. Лилия Бочева - климатолог НИМХ: "Адаптацията ни към тези бедствия е по-скоро приемането на факта, че това нещо ще се случва все по-често и готовност на първо време да успеем да не стигнем до чак такива щети каквито водят примерно наводненията, почистването на речните корита е едно от основните неща, които помагат за по-бързото изтичане на водата. Ясно е, че поройните наводнения не могат да бъдат спрени. Но при положение, че всичко останало е наред и са взети мерките, щетите от такова нещо биха били по-малко."

В Долец още не са се съвзели от бурята и вече са пред поредното изпитание. След толкова гняв на природата, селото вече няма да е същото. Но хората може да излязат по-силни от бедствието. И по-умни от него.

Автор: Даниела Димитрова

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Закъсали автомобили и непочистен път на "Петрохан"
Закъсали автомобили и непочистен път на "Петрохан"
Хамас отложи освобождаването на заложници
Хамас отложи освобождаването на заложници