Вторият живот на дрехите - най-добрият пример за кръгова икономика у нас

Търговията с дрехи втора употреба е най-добрият пример за кръгова икономика у нас. Годишно фирмите от бранша обработват над 35 000 тона дрехи, като половината от тях сe реекспортират в трети страни.

Компаниите имат над 200 пункта за непотребни дрехи у нас и само за миналата година там са събрани над 2000 тона.

Преди повече от 20 години Севдалин Спасов започва във Варна търговия с дрехи втора употреба.

Севдалин Спасов - Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба: Тогава никой не говореше за кръгова икономика и си нямаше представа от това нещо. В момента доста са фирмите в България, които обработват текстилни отпадъци. Ненужните дрехи са с един изключително голям процент на повторна употреба, което е най-предпочитаният метод за оползотворяване на отпадъците, според йерархията на отпадъците, защото повторната употреба е най-екоцелесъобразният метод.

В основния сортировъчен център на фирмата във Варна работят над 150 човека. Етапите в дейността му са няколко.

Севдалин Спасов - Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба: Първият е етапът на разделното събиране. Дрехите се събират в контейнери за разделно събиране в Европа основно, но вече и в България. Над 2000 тона сме събрали миналата година, като след това събрания материал се движи съгласно европейския регламент 1013, с абсолютно всички необходими документи. Суровината идва тук, изобщо в Източна Европа, тъй като трудът е по-евтин и се сортира в центрове като този.

70% от дрехите втора употреба, които са с по-ниско качество, се изнасят за Азия и Африка. 15% се рециклират, като с част от тях се прави строителна вата и изолация за автомобили.

Севдалин Спасов - Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба: Едва под 3% е процентът на депониране. Искам да отбележа, че депонирането е един много вреден начин на оплозтворяване, защото хората погрешно смятат, че когато се зарови на депото една стока, по-скоро един отпадък, той спира да живее и край - ние забравяме за него. Това не е така, защото специално текстилните отпадъци тлеят със стотици години. Векове наред те отделят метани, въглеродни двуокиси и други вредни емисии.

Социологическите проучвания сочат, че всеки втори българин предпочита дрехите втора употреба заради оптималното съотношение между качество и цена. В момента в страната има над 2 000 секънд хенд магазина. Повечето от тях продават и онлайн, като един от най-големите сайтове в Европа е български.

Севдалин Спасов - Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба: Обемите са наистина сериозни. За миналата година членовете на нашата асоциация имат над 167 милиона оборот, което придава наистина сериозен обем на бизнеса ни. За миналата година имаме платени около 18 милиона под формата на данъци и осигуровки в бюджета на България. Над 5000 човека са пряко ангажирани в сектора.

Спасов не одобрява последното експертно предложение на Министерството на околната среда и водите дрехите да бъдат определяни като суровина само, ако сред тях няма обувки.

Севдалин Спасов - Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба: Както в България, така и в Западна Европа се събират дрехи и обувки заедно. Поради този факт някои експерти искат да изкарат тази суровина смесен отпадък или боклук. Ако министърът сега потвърди, това означава този цех, и изобщо целият ни бранш, в който работят 5000 човека, да затвори за 6 месеца, защото ние трябва да влезем в един много тежък процес на нотификации, който буквално ще ни докара до фалит.

Оползотворяването на дрехите втора употреба е един от примерите за кръгова икономика, който не изисква големи инвестиции, но има огромен екологичен ефект.