За дълга да спасяваш животи: Защо българско семейство остана разделено между София и Бейрут?

Сред българите в Бейрут има и такива, които не искат да напуснат Ливан. Заради дълга, човещината, въпреки страха. Такова е семейството на д-р Мурад - ръководителят на болницата в ливанската столица. Той и двамата му непълнолетни синове остават на място въпреки бомбардировките. На хиляди километри от дома им, в София, ги очакват съпругата на доктора и двете им дъщери.

• Израел с нови условия за прекратяване на огъня в Ливан

Бейрут - мястото, в което баща и синове седят в градината на дома си и не изпускат небето от очи.

"През цялото време гледаме нагоре, защото дроновете са над нас, дали ще ни бомбардират или не. И накрая решихме да седнем, така малко далеч един от друг. Поне, ако дронът... Няма да уцели всички на един път", каза д-р Ибрахим Абу Мурад - директор на болница в Бейрут.

• Авиоотряд 28 е в Ливан, за да евакуира българите

Доктор Мурад е директор на болница в Бейрут. Учил медицина в България, оженил се за българка, а днес в София живеят и двете му дъщери. Той останал със синовете си в Бейрут. В болницата е свикнал да вижда смъртта. Днес тя е видима и през прозореца на кабинета му.

"Как се бомбардират къщи, цивилни хора, просто се виждаше от този прозорец тук. А от другия прозорец, от другата страна, можем да видим ранените, линейките, какво докарват, в какво състояние са хората, ранените", разказа д-р Ибрахим Абу Мурад - директор на болница в Бейрут.

Синовете на доктор Мурад са на 16 и 17 години. Искат да останат в Бейрут и да бъдат доброволци в Червения кръст. Това засега няма да се случи, защото не са пълнолетни. Момчетата обаче помагат с каквото могат - разчиствали училище, в което ще се настаняват бежанци. За себе си доктор Мурад също е сигурен - няма да се евакуира от страната, защото има дълг - да спасява живот.

"Няма да напусна в такова положение. Нали сме хора, ако лекарите няма да останат да помагат, то как", коментира д-р Ибрахим Абу Мурад.

Разказ през сълзи и с треперещ от страх глас. Срещнахме се и с дъщерята на доктор Мурад - Далия, която от три години живее и работи в България. Всеки разговор с близките ѝ в Бейрут ѝ носи едновременно радост, че са живи и здрави, но и тревога от бомбите, които кънтят в слушалката.

"Много е страшно - чупят се прозорци, чуват се бомбардировки, лягаш да спиш и ставаш с тази мисъл - винаги да ги търсиш, да провериш дали са окей, къде са бомбардирали, какво е станало", споделя Далия Абу Мурад.

"Брат ми иска да бъде пилот, другият ми брат иска да бъде лекар... И виждаш, че всеки момент това може да бъде откраднато от тях и не можеш да помогнеш по никакъв начин, не можеш да промениш ситуацията по никакъв начин", допълва Далия.

Загубата за Далия вече има лица - на познати и обичани хора.

"Вчера загубихме една учителка, която преподаваше в моя университет, тя и цялото нейно семейство. Не са просто хора, които виждаш по телевизията, не ги познаваш. Губиш хора, които си познавал, които са те научили нещо в живота. Трудно е и е много тъжно".

Мечтае светът да започне да цени човешкия живот еднакво навсякъде.

"Тъжното е да осъзнаваш, че живееш в такъв свят, в който вече цената на човешкия живот не е еднакъв навсякъде и да се опитваш винаги да показваш на хората край теб, че всички имаме същото право на нормален живот", подчерта Далия Абу Мурад.

А там - в Бейрут - стотици хиляди продължават да гледат небето със страх. Но и с надежда.