За морската война или успехите на Украйна с асиметричната стратегия

За смъртта на един Пригожин

Според личната градация на майстора на ковчези Безенчук, един от най-колоритните герои на Илф и Петров в „12-те стола“, преминаването в отвъдното се дели в зависимост от социалния статус на покойника като: геберясване, представяне, предаване богу дух, издъхване, гътване, опъване на краката, хвърляне на топа. Последното е за „най-важните, железопътните кондуктори например или някое началство“.

Сетих се за въпросните дефиниции в сряда, когато разбрахме за смъртта на противоречивия олигарх Евгений Пригожин. Къде точно попада той в градацията на Безенчук? Ако я спазваме най-вероятно би трябвало да кажем, че е хвърлил топа. Но не ми се струва много редно, защото една такава алегория все пак предполага, че приживе човекът се е занимавал поне отчасти с нещо достойно и е работил в полза на обществото. Баш вагнеровецът, обаче, си беше чиста проба бандит и безскрупулен използвач и затова бих употребил израз отвъд класацията на ковчежника – че е пукнал. Може да се отличава от медийно неутралното „загинал“.

Ще ми се да прескоча разсъждения, за това какво точно се е случило в сряда следобед в небето между Москва и Санкт Петербург. Освен че в момента има твърде малко достоверна информация и твърде много спекулации, но най-вече защото не ми се струва особено важно. От друга страна, медийната конюнктура и т.нар. злоба на деня ме предизвикват.

Единственото сигурно, което знаем е, че частният самолет на милиардера се е „приземил отрицателно“ в района на Твер, докато е извършвал полет от Москва към Санкт Петербург. Загинали са всичките 10 души на борда: Пригожин и оперативното ръководство на ЧВК „Вагнер“ сред които и Уткин, идейният вдъхновител и пряк ръководител на компанията, както и фанатичен нацист по убеждение. Всичко сочи външна намеса, защото е почти изключено катастрофата да е резултат на техническа повреда. Да не говорим, че частните самолети, по правило, са обект на изключително високо техническо обслужване и се управляват от опитни пилоти. От тук насетне започват спекулациите.

С оглед на незавършилия „марш на справедливостта“, най-логичният заподозрян изглежда на Путин. Всеизвестно е колко отмъстителен е нискоръстовият диктатор и че почти на всеки, който публично се е обявил против неговата политика му се е случило нещо "неприятно". Политковская и Немцов бяха застреляни, други като Скрипал и Юшченко бяха отровени, трети като турбо патриотът и блогър Стрелков-Гиркин бяха тикнати зад решетките, а други бяха просто прокудени в странство. „Големият шлем“ в момента принадлежи на най-сериозния опонент на Путин в момента, Алексей Навални, който бе и отровен, и прокуден, а на края и изпратен в лагер. Напълно естествено е в случая с Пригожин хората да смятат, че пръст в неговата смърт има кремълският самодържец.

За мен голям интерес ще представляват окончателните резултати от официалните разследвания. Когато става въпрос за самолетна катастрофа се прилагат точно определените правила на Международната Организация за Цивилна Авиация (ICAO), които изискват до 30 дена след инцидента да бъде изготвен предварителен доклад, а до 12 месеца – окончателен. Освен това в разследването трябва да участват и представители на страната на фирмата-производител, в случая Embraer, т.е. Бразилия. И ако руските власти са замесени, ще започнат да се пречкат на чуждите следователи, да не говорим, пък, ако под някакъв предлог им бъде отказан достъп до страната или до мястото на катастрофата.

Ако приемем очевидното, т.е. че в гибелта на Пригожин пръст има Путин, то какви биха били последствията?

Първо, явно ще бъде сложен кръст на „Вагнер“ като бизнес-империя, като военна единица и най-вече като обществено политическо явление. В интернет се появиха някакви заплахи от лица, които били свързани с ЧВК-то, които плашеха с нов „марш на справедливостта“ и предстояща революция. Но на трезвомислещите е ясно, че това са празни приказки, защото „Вагнер“ в момента е много по-малочислен отколкото беше преди два месеца. Освен това отрядите му не просто са разхвърляни в различни страни, но и в различни континенти. Няма я вече тежката бойна техника, няма толкова пари и най-вече няма кой да ръководи и вдъхновява наемниците.

Второ. На диктаторите никога не трябва да се вярва. И не говоря само за Путин. Тези от вас, които следят конфликта отблизо, несъмнено са забелязали как първоначално въодушевеният Лукашенко, който приюти бунтовниците преди два месеца, постепенно започна да охлажда към тях. Напълно е възможно да са му подсказали какво предстои да се случи. И ако приемем, че Путин стои зад атентата, а Лукашенко е бил известен за него, при условие че първият гарантира амнистия, а вторият – убежище, би ли трябвало да вярваме, че след време ако Кремъл се договори за мир в Украйна и този мир ще бъде скрепен с подписа на Путин и със съдействието на Лукашенко, то той ще бъде траен?

Трето. „Вагнер“ създаде своеобразна субкултура и лансира „мъжкарско“ поведение в руското публично пространство, което допадна на прослойката от крайни Z-патриоти, които смятат, че в Украйна не се пипа достатъчно здраво и настояват за по-интензивна и агресивна война. Те отдавна не харесват Путин, а след гибелта на Пригожин ще имат нужда от нов водач, който да им обещава по-радикални действия. Почти съм сигурен, че в най-скоро време този вакум ще бъде запълнен от поредния фюрер, който ше даде на турбо патриотите или това, за което душите им копнеят най-много – усещане за мощ и величие.

И четвърто. Най-важното сега е кой ще сложи ръка на процъфтяващия многомилиарден бизнес на покойния Пригожин в Африка, където той се бе превърнал в основна опора на разни диктатори и диктаторчета. И тук не става въпрос за диаманти, злато или други важни природни изкопаеми. Или поне не само за тях. Става въпрос най-вече за една голяма невидима на пръв поглед война между Франция и Русия и кой ще има решаващо влияние в региона. „Вагнер“ бе важен инструмент в тази война. Кой точно ще го контролира от сега нататък?

Асиметричната стратегия на морската война

И за разлика от „казусът Пригожин“, който скоро ще се превърне в изветряваща новина, за мен по-значим е друг аспект от войната, който за момента като че ли остава в сянка. Става въпрос за морската война.

Когато кажем „война по море“, обикновено си представяме големи кораби, мощни флотилии всяващи ужас с приближаването си към противниковия бряг. А също и десантни операции при които стотици войници едновременно слизат на някакъв плаж и се хвърлят в броя. Реално погледнато, обаче, морската война е цял набор от комплексни взаимно свързани действия, при които плавателните съдове, техният брой, размер и въоръжение играят важна роля, но не винаги са определящи за това кой ще надделее накрая. Когато Русия отказа да продължи т.нар. зърнена сделка, веднага обяви, че въвежда морска блокада на украинските пристанища. При това обявената от Москва „предупредителна зона“ частично навлиза в български териториални води. И въпреки, че акцията се провежда под формата на учения и официално нашето правителство бе уведомено за това, а зоната бе заявена като временна и няма нарушение на международното право, то случващото се с основание предизвиква безпокойство. Възможен ли е сблъсък между НАТО и Русия в Черно Море? Няма ли той да ескалира в пълномащабна война? Имаме ли достатъчно сили да се противопоставим ако все пак се случи най-лошото?

Нека да започна с добрите новини. Случващото се в никакъв случай не би трябвало да се определя като ескалация. То просто е една игра на нерви, която руснаците практикуват от векове и са се усъвършенствали в нея. Основната им цел е да „направят мръсно“ на сегашните си врагове – украинците - като максимално нарушат възможността им да експортират зърно, един от главните експортни „козове“ в ръцете на Киев. Именно затова се правят проверки и други спънки на всички чужди кораби плаващи от и за Украйна, именно затова се атакуват с дронове и ракети основни пристанища като Одеса и Измаил. Докато това с НАТО си е поредната руска заигравка, едно своеобразно опипване за това, колко надълбоко ще им бъде позволено да проникнат. Реално погледнато, никой в Русия няма намерение да воюва с НАТО, но от друга страна там нямат нищо против някой друг танц на острието на бръснача. Просто такъв си им е манталитетът на московците и ние трябва да свикваме с това.

Нашето правителство е в правото си да се притеснява и да разсъждава върху всякакви възможни негативни сценарии. В крайна сметка нали това му е работата – да има готови ходове за всякакви критични ситуации, дори когато отсъстват всякакви признаци, че те може да се случат. Много е важно да се проявява дипломатическа твърдост и на Русия да ѝ бъде ясно, че не може да излиза извън рамките на международното право и да проявява волности. Още по-важно е да се обясни достатъчно ясно на българската общественост, че в тези смутни времена ние не сме сами, а сме част от мощен военен алианс и всеки враждебен акт срещу нас ще се тълкува и като агресия срещу НАТО с всички произтичащи от това последствия.

От чисто военна гледна точка ние трябва много внимателно да наблюдаваме как в момента действат украинците и да вземем най-доброто от техния боен опит. Подобно на нас, Украйна в никакъв случай не може да се счита за някаква сериозна военноморска сила, но вече нагледно показва че се е научила да играе много добре играта Давид срещу Голиат. При това украинците не само успешно се противопоставят вече година и половина на Руския черноморски флот, но и, колкото невероятно да звучи, в много отношения успяват да вземат инициативата в свой ръце.

Снимки: БГНЕС

Успехите на украинците по море се дължат най-вече на прилагането на т.нар. асиметрична стратегия. Асиметричната стратегия е тази при която избягваш директен сблъсък със силните страни на противника, като същевременно се опитваш да го удариш в най-слабите му точки. При това винаги се стремиш да използваш своите силни страни. Така, например, още от самото начало на войната бе ясно, че ЗСУ (украинските въоръжени сили) няма как да влязат в директен сблъсък с руския флот защото не са равностойни по броя и качеството на корабите с които разполагат. Освен това авиацията им е малобройна и остаряла в техническо отношение. За това пък в техния арсенал има великолепни противокорабни ракети („Нептун“), чиято първа жертва стана небезизвестния руски крайцер „Москва“.

Друг пример за ефективно прилагане на асиметричната стратегия е освобождаването на остров Змейни в началото на миналото лято. В една война от класически тип най-вероятно щяхме да станем свидетели на стремителна десантна операция, чиято кулминация щеше да бъде внезапното изскачане на добре тренирани морски пехотинци от техните бързоходни лодки и последвали щурм на бреговата ивица. В случая със Змейни, обаче, ситуацията се разви по доста нестандартен начин - украинците току що бяха получили далекобойни френски гаубици „Цезар“ и извлякоха максимума от техните възможности. Постоянните обстрели превърнаха пребиваването на руснаците на острова в истински ад докато накрая те просто си плюха на петите и избягаха от там.

Още по-набиващ се на очи пример за успешно прилагане на асиметрична стратегия от страна на украинците е масовото използване на морски дронове. Още повече, че в тази област те се очертават като водеща сила и производител в световен мащаб. Няколко метровите безпилотни бързоходни катери натъпкани със стотици килограми експлозив всяват смут и паника в руските редици и Черноморският флот, който винаги се е подготвял за класическа морска война, в момента няма реално противодействие срещу тях. А ефективността на дроновете си е направо впечатляваща. Само през последните два месеца те извадиха от строя Кримския мост, както един десантен кораб и един танкер, а вероятно повредиха и един руски патрулен боен кораб. Сред постиженията им е и взривяването на нефтения терминал в пристанището на Новоросийск. Това разбира се няма да има дългосрочен ефект върху руския експорт на горива, не може да се отрече че в чисто психологически план е доста смущаващо.

Украинците вече се чувстват толкова уверени в технологическата доминация на морските си дронове, че неотдавна оповестиха публично, че приемат на въоръжение техен подводен вариант. Обичайната практика по време на война е да не разсекретяват новите оръжейни разработки, но тук явно целта е друга – да се държат руснаците постоянно в напрежение. Няма съмнение, че това е добре обмислен ход от страна на Киев. А каква е била целта му, вероятно скоро ще разберем.

Старата максима, че размерът няма значение намира своето потвърждение и в още един аспект на асиметричната морска стратегия на ЗСУ – малките бойни катери. Те вече няколко месеца оперират в делтата на Днепър пренасяйки войски на миниатюрните плацдарми на южния бряг на реката срещу Херсон. Тази седмица, обаче, отряд от обучени във Великобритания украински командоси предприе много по-дръзка акция – под прикритието на нощта, катерите го докараха чак до Крим, където макар и за кратко те развяха украински флаг. Очевидно е, че това е пропагандно-психологическа операция да унижи окупаторите и да повдигне духа на украинците. И тя определено се увенча с успех.

Преди дни се оказа, че катерите на ЗСУ могат да бъдат много повече от пасивно транспортно средство – те могат и да „жилят“. В това се убеди лично и пилот на руски боен самолет Су-30, който край остров Змейни се опитал безуспешно да атакува от малка височина три украински катера. Вероятно са му се сторили лесна плячка, но украинците маневрирали толкова често, че не било регистрирано никакво попадение. Но затова пък екипажът на един от съдовете на свой ред изстрелял зенитна ракета за която се твърди, че е повредила самолета на агресорите.

Най-важният елемент от асиметричната стратегия на украинците несъмнено е директната атака срещу руските морски бази. Тя продължава вече около година, при това с нарастваща интензивност. Вече бяха атакувани с голям успех военното летище в Саки, горивни складове във Феодосия и Севастопол, както и някои складове за муниции. Но черешката на тортата и е унищожаването на най-модерния руски зенитен комплекс С-400, чиято пазарна стойност в момента е над 1 милиард долара. Не били пощадени и намиращите се наблизо радарни станции. Според добре осведомени украински източници, комплексът е бил ударен от ракета „Нептун“, идентична на тази, с която бе потопен крайцерът „Москва“.

Така че наличието на голям и мощен надводен флот на противника не е основателна причина отбраняващата се страна да се чувства обречена и да развява бялото знаме далеч преди началото на битката. Напротив. При добре замислени ходове, които следват основните принципи на асиметричната морска стратегия може да бъде удържан и даже победен опонент, независимо с колко по-големи ресурси разполага.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube