Заложник на успеха

Уви – съдбата на футболния треньор е доста тежичка. Направо неблагодарна. И далеч не е сигурно, че ще останеш на работа за толкова дълго, колкото пише в договора при представянето ти, когато гордо позираш с шала на новия си клуб. Най-пресният пример в това отношение е Анге Постекоглу. Австралийският мениджър беше безпардонно уволнен от Тотнъм, въпреки че „шпорите“ спечелиха Лига Европа, което им осигури място в Шампионската лига през следващия сезон. Шумният провал във Висшата лига и срамното 17-о място в крайното класиране обаче означаваше, че в северен Лондон никак не се доволни от Постекоглу и не могат да бъдат умилоствени дори от трофея във втория по значимост европейски турнир.

„Играта е за слава и успехи“, както гласи една популярна фраза, разпространена между привържениците на Тотнъм.

Възгласът може да бъде чут преди всеки двубой на тима. Думите принадлежат на легендарния Дани Бланчфлауър, който успява да спечели дубъл с отбора през 1961 година – ситуация, която изглежда напълно непосилна за „шпорите“ към днешна дата. И да – Постекоглу донесе слава и успех на отбора, печелейки първи трофей от 17 години след лудата нощ в Билбао на 21 май, когато беше надигран Манчестър Юнайтед. Само за да разбере по най-бруталния начин, че Даниел Леви не желае повече да работи с него. Така австралиецът изпълни обещанието си да спечели трофей със състав във втория си сезон начело на Тотнъм. Само че обещанията към него сякаш не бяха съвсем изпълнени.

От клуба споделиха в официалното си изявление за уволнението на Постекоглу, че „спечелването на Лига Европа е един от най-великите моменти, но не искат да позволят на емоциите да замъгляват съзнанието им“. И таз добра! Хем признаваш, че си щастлив и си постигнал нещо наистина значимо за цялата си история, хем изпращаш треньора да си ходи по живо, по здраво. С други думи – слушаме разсъдъка, а не сърцето си. Не играем добре и никой не може да ни гарантира, че догодина ще стигнем до някакъв успех в турнирите, а явно с тази игра пропадането във Висшата лига ни е гарантирано. Или поне моят прочит е подобен.

Анге Постекоглу разбираемо прие новината с необходимата доза себеуважение и гордост, отчитайки шанса да работи в „един от най-великите английски клубове“. Редом до триумфа в Лига Европа няма как да не отчетем факта, че Тотнъм спечели само 11 от 38 мача във Висшата лига, което е обидно малко. Но и същите тези факти показват, че австралиецът е едва третият мениджър след Бил Никълсън и Кийт Бъркиншоу, който успява да спечели европейски клубен турнир с отбора. И точно затова привържениците за пореден път са ядосани на Леви, задето не се отблагодари на Постекоглу с още малко кредит на доверие, изразяващ се в още мачове начело на тима.

Някои ще кажат – нима е правилно да си упорит до степен на глупост? Ако наистина си убеден в решението си, защо да го бавиш. Например – Ерик тен Хаг беше оставен в Манчестър Юнайтед след спечелването на ФА Къп в края на предишния сезон, когато „червените дяволи“ отново играеха доста под очакванията, само за да му бъде посочена вратата през миналия октомври. Та защо случаят с Постекоглу да е по-различен? Защото Тотнъм не беше печелил нищичко от 17 години, докато за Юнайтед всеки нулев сезон е равносилен на катастрофа. А и ако беше толкова лесно да се стига до купи и титли, защо тогава това не беше постигнато от хора като Жозе Моуриньо, Антонио Конте и Маурисио Почетино, всеки един от които водеше Тотнъм и всеки един от които може да се счита за по-голямо и по-успяло име в бранша от Постекоглу? Футболната реалност просто е жестока – парите движат решенията и очевидно петото място във Висшата лига и нито един трофей се счита за по-успешен сезон от седемнадесетата позиция във вътрешното първенство и европейски триумф.

Успех на следващия мениджър на „шпорите“. Няма защо да се притеснява, Даниел Леви ще му се отблагодари, когато времето дойде.