Защо ЕС използва руска кирилица вместо българска и как е подменен знакът ни за идентичност?

Една от най-вълнуващите части от договора за членството ни в Европейския съюз е признанието за нашата национална идентичност през кирилицата.

"С признаването на българския език за автентичен език на договорите, както и за официален и работен език на институциите на Европейския съюз, кирилицата става една от трите азбуки, официално използвани в ЕС", пише в договора ни за членство. Но този знак за идентичност е подменен. Европейският съюз пише с руски графични образци вече 15 години. Или използва шрифта обозначен като кирилица в глобалният софтуерен продукт на "Майкрософт".

"Този продукт, като системен на "Майкрософт" примерно, се командва от един руснак . Той казва на "Майкрософт" коя е правилната форма на кирилския знак. Руснакът, който дойде и разговаряхме с него, г-н Бобришев в един момент снизходително ни предложи да му дадем нашето виждане за българската форма на кирилския знак и те щели да го възпроизведат, така се изрази – като "булгарица". Т.е. наравно с азербайджаницата примерно. А истинската кирилска азбука била руската.Е, ти това търпиш ли го?", каза проф. Кирил Гогов от катедра "Книга и печатна графика“ към НХА.

Само че държавата не само го търпи, но дори съзнателно го подминава. Пазителите на буквите и тяхната естетика, българската шрифтова художествена школа, по собствена инициатива разработва графичните стандарти. За администацията остава само да ги заяви пред европейските институции. Но не го прави.

"Вероятно тук е конгломерат от политически, икономически и разни други интереси, които винаги в България са се кръстосвали така като саби на дуелисти. Е, нашата идентичност и нашата нормалност остава на дъното на това нещо, благодарение на всичките тези неща", каза проф. Виктор Паунов – ръководител катедра "Книга и печатна графика“ към НХА.

Липсата на официално приет стандарт създава хаос в собственото ни писмено пространство. И е толкова очевидно, че няма как да се омаловажи като несъществено.

"Не е толкова труден проблемът за разбиране. Децата в училище ги учат да изписват азбуката по определен начин. С лулички, ченгелчета, с овалчета. Децата се научават да пишат на български по един начин, ръкописно. Когато се сблъскат, обаче, с печатната форма на текста изведнъж настъпва известна шизофренност – защото се оказва че това, което са учили просто не е така визуално. Там съществува в огромната си част друга форма на кирилица", каза проф. Паунов.

"Сега, в нашето виждане или нашето разбиране за съвременната кирилска азбука и форми на азбуката е свързано с това, че е важно малките букви да имат различна форма от тази на главните, под въздействието на ръкописните практики", каза доц. д-р Илия Груев – преподавател по шрифт и калиграфия към НХА.

Различията между начина на писане и буквите се свързва с езиковата реформа на руския император Петър I от началото на 18 век.

"При кирилицата това е свързано с идеята на Петър I да подмени шрифта като я доближи до латиницата. Това е свързано с една цяла, знаете в историята, негова идея за европеизиране на тогавашна Русия, като сам участва в изписването на буквите. Този комплект, който първоначално е създаден, отива при холандски майстори на шрифт, които създават т-нар. кирилски вариант на латинския шифт звестен като атик. Идеята е да се приложи този шрифт към всички официални документи", каза проф. д-р Андрей Бояджиев – Славянска филология, СУ.

Латинизирането на азбуката прави употребата и изписването доста по-лесно и по-достъпно. И бързо навлиза за широка употреба.

"Става по-лесен, по-бърз за употреба. Фактически Това е шрифтът, който някак си идентифицира, дава лице на цялата култура по онова време на цар Петър. В тази новата гражданска, както я наричат, кирилица отсъства всъщност голяма част от тези критичните знаци от старата църковнославянска кирилица, премахват се до голяма степен от ударенията т.нар. придихания, т.е. различни значи върху буквите. А също така и т.нар. титли знаци със съкращенията", каза проф. д-р Андрей Бояджиев.

Но тази система много бързо започва да се променя и адаптира спрямо специфичните изисквания на културата. Българската графична система следва нашите нужди.

"И основното ѝ постижение всъщност е свързано с установяването на разликата между формата на главните букви и съответно малките букви", каза доц. д-р Илия Груев. По тази причина всъщност формите на главните букви, които иначе се изписват така внимателно и с последователни или отделни движения, започват да се променят така, че да станат по-удобни и по-бързи за писане.

"Същото е и с герба. Просто, където и да пипнеш в територията на приложение на определението стандарт, който трябва да се въведе за употреба – навсякъде е Вавилон. Навсякъде е бъркотия", каза проф. Кирил Гогов.

Връзката на българския графичен шрифт и герба никак не е случайна. Като символи на националната ни идентичност би трябвало изискванията към тях да са еднакво строги. Но кирилските ни букви, иначе признати от Европейския съюз като културна идентификация, не стоят никъде в държавната ни ценностна система. Дори по-лошо.

"Преди малко повече от 15 години, когато пак НХА с взаимни договорености на Министерството на образованието беше натоварено да направи формулировката за т.нар. държавни образователни изисквания, свързани с дизайна на учебните издания за деца. И ние го направихме, един голям документ от 20 и повече страници. Търкаляха го по бюрата три месеца, и накрая казаха: "Вижте, не може вашият стандарт да влезе и да заработи. Защо? Ами защото сте писали, че с тези образци трябва да се занимават професионални дизайнери, специалисти по оформление на изданията, специалисти по шрифт, художници илюстратори. И казаха: Да, ама това са много малко хора, това сте вие художниците една малка група, а другите какво ще правят", обясни проф. Виктор Паунов.

"От доста време насам вече ние разполагаме с достъпен софтуер, който позволява сравнително така лесно човек да го опознае и да може да го употребява и съответно да пристъпи в тази област на шрифтовия дизайн, което до преди това чисто поради технологиите е била недостъпна всъщност за непрофесионалисти", каза доц. д-р Илия Груев.

"Всеки, който има настолна система в карето, може да напише, че художникът е графичен дизайнер. Никой не пише, че е дипломиран. Просто пише графичен дизайнер", каза проф. Кирил Гогов.

"Държавата плаща на тези студенти, които ние възпитаваме и други висши училища имат такива кадри. Значи издържа ги държавата да станат професионалисти и после самата тя отказва да използва професионалния им труд. Позволява на други хора, които не са професионалисти това да го правят. Е, съжалявам за жеста – това е абсолютна шизофрения", възмущава се проф. Виктор Паунов.

След толкова години пълно неглижиране на професионалните стандарти учените са крайно пестеливи в реакцията си в усилията на електронното правителство. С изненада от нас разбират, че някой е решил да закове графичен стандарт за буквите.

"Затова публикувахме за обществено обсъждане проект за правила за институционална идентичност, в които включихме именно правила за използване на шрифтове, които имат българската форма на кирилица с определени курсивни букви, така че да придадем на институциите първо унифициран, а после и по-български вид", каза Божидар Божанов – министър на електронното управление.

Какъв законов акт е този формат?

"На базата на Закона за електронното управление министърът на електронното управление може да определя правила за различни теми, свързани с работата на администрацията и едно от тях е как изглеждат интернет сайтовете им, как да изглеждат системите за предоставяне на електронни услуги", каза Божанов.

Правилата биха били задължителни за държавната администрация единствено в дигиталния свят. Но не и в останалото писмено пространство, най-вече в образованието и издаването на учебници. Но и това би било добро начало, казват пазителите на буквите, отново с притеснение, че не са уведомени.

"Ако държавата иска да има стандарт за цялата територия, тя трябва да възложи, и моето виждане и на екипа на НХА, да се обърне към ръководството и да възложи изработването на трите основни шрифтови начертания за нейната територия на приложения", каза проф. Кирил Гогов.

"Обсъждаме в момента варианти как, например, да създадем нов шрифт, свързали сме се с НХА, БАН и ще измислим най-удачният вариант. Не, ние изрично сме пратили писмо на 24 май към НХА, имаме контакт с тях и те приветстват съвместните ни усилия. В момента, в който приложим в България новите правила, ще осъществим комуникация с Европейския съюз за използване на одобрения от нас шрифт в техни интернет страници, по съответния ред, разбира се", каза министър Божанов.

Правилата за институционална идентификация за съжаление не са задължителният стандарт, от който има нужда. Но биха могли да принудят държавата да обърне лицето си към тази срамна нелепост. С руската кирилица като символ за културна принадлежност пред Европа.