Начало
назад
Защо тръгнахме да търсим Полихрон, тайната обител на Кирил и Методий
Да се открият следите на манастир, строен преди 1200 години, не би могло да е непреодолим проблем. Археологията чете и много по-стара история. Тогава какъв е проблемът? Защо никой дори не се е опитал да открие Полихрон - манастира, за който се смята, че е дал убежище и спокойствие на светите братя да напишат славянската азбука и да преведат богослужебните книги?
Като говорим за Кирил и Методий, повечето познания, които имаме, са хипотези, казва доц. Димо Чешмеджиев, един от най-добрите познавачи на средновековната ни история. Смята, че е невъзможно да се открие местоположението му, податките за него са крайно несигурни. Но пък дава тежест на Полихрон и мястото му в историята на нашата азбука. Все пак и той си е чиста хипотеза, без да почива на сигурен извор.
"Полихрон тежи дори повече", е убеден друг експерт в историята на двамата братя – доц. Георги Николов.
Какви са уликите?
Защо Полихрон, а не Константинопол? Защо пишат и превеждат години преди Великоморавската мисия, когато Ростислав моли за проповедници на славянски език?
В пространното житие на Константин Кирил се казва, че той е бил извикан от император Михаил ІІІ, който го е накарал във връзка с великоморавското пратеничество да преведе богослужебни книги на славянски език. Тогава Кирил казал, че не може да ги преведe, защото славяните нямат азбука на техния език. А императорът отговорил: "И моят дядо, и моят баща търсиха такова нещо, но не го намериха". Учените тълкуват думите му като идея за някаква дългосрочна политика на Византия, а не като еднократен акт. И не се опират, разбира се, само на думите на императора.
Славяните открай време са били грижа за Византия. Една от фреските на солунската църква "Св. Димитър", в която двамата братя със сигурност са се молили, показва именно византийския император на кон с войници в защита на града, обхванат от пламъци, при нападение на славяни. Фреската е от началото на 8 век и е реален исторически епизод. За него и за много други нападения разбираме от писанията за чудесата на Св. Димитър, свързани със спасението на града. Солунските братя със сигурност са свидетели и на въстанието на славяните от 836 година. Като висш военен стратег баща им дори е участвал във военни операции. По-късно заселилите се около Солун славяни със сигурност са били постоянно присъствие по градските пазари.
За да се справи със славянската заплаха, Византия непрекъснато мести славяните от север към вътрешността, където те по-лесно се християнизират. А е известно, че в ранното средновековие на няколко пъти, големи групи славяни – 100 - 200 хиляди са били преселвани в Мала Азия. Това са компактни групи, които биха могли да са заплаха, ако се капсулират.
Затова създаването на азбука, като част от един дългосрочен славянски проект на Византия изглежда доста вероятно. Това е и имперската политика – да увеличава влиянието си чрез християнизацията. За това трябват богослужебни книги на разбираем език. А преводите са нещо, което изисква много време, още повече когато в славянския няма аналози на много от абстрактния език на богослужебните книги. Но дори и графичното изписване на буквите не може да е еднократен акт, трябва време, за да се напасне на езика.
"Затова ние смятаме днес, че това е един процес и като търсим началото на процеса, се сещаме за един друг момент от житието на Константин Кирил, когато той след т.нар. сарацинска мисия отива при брат си в манастира в планината Олимп, която днес се намира в Мала Азия и те двамата беседвали с книгите. Смята се, че в този период някъде те са започнали да работят по славянската азбука", завършва Димо Чешмеджиев.
Това е периодът 855 - 960 г., т.е. четирите или петте години, в които те работят най-усилено. В житието на Методий се казва, че той се занимава усърдно с книгите. А за Константин се казва "Беседвал с книгите и денонощно се занимавал с тях, заедно с брата си“. Дали ще е в манастира Полихрон или в манастира Полихнион във Витиния, във всички случаи те са търсили уединено място, където да не бъдат обезпокоявани – е убеден и Георги Николов.
Така че Полихрон определено е важен и си заслужава всички усилия да бъде намерен. Въпросът е къде?
Тук на помощ идва доц. Росина Костова от Великотърновския университет, специалистка по средновековна българска и византийска археология. Според нея никъде не е указано, че Полихрон се намира на Олимп.
"Защото според писмените данни, с които разполагаме, имам предвид похвалното слово за Светите братя Кирил и Методий, което е съставено вероятно от Климент Охридски в началото на 10 век, но и гръцките текстове все пак са житийни по отношение на Теофан Изповедник, те никъде не посочват, че Полихрон е на Олимп. Той се появява само в житието на Св. Методий и то споменато в контекст, че той там отива да се замонаши в манастир. Но тази случка е хронологически по-ранна от пребиваването му в Полихрон", аргументира се Росина Костова.
Но манастир с подобно име се появява в друго житие и то вероятно е най-близкият и достоверен източник за мястото му. И това е житието на Теофан Изповедник, където Полихрон се споменава в събития от 8 век. Всъщност самият манастир е основан от Теофан Изповедник. Този район е привличал монаси през 8 век най-вече заради отдалечеността си от Константинопол. Времето на иконоборството и масовите гонения, бележат във всичко 8 и 9 век. А Теофан със сигурност е бил ревностен защитник на иконопочитанието, което по-късно става причина и за заточението му.
Така Полихрон вече има по-конкретни очертания. Още повече – двама от най-авторитетните византолози на 20 век Сирил Манго и Игор Шевченко са успели да локализират със сигурност един от манастирите на Теофан, който е важна отправна точка за мястото на Полихрон.
Експедиция на БНТ: къде е написана глаголицата - "В търсене на Полихрон"
Така тръгнахме на тази експедиция. Следвахме уликите на учените, имахме шанс и намерихме мястото. Дали е Полихрон ще трябва да се проучи от специалисти. Археологията може да даде нова информация, да осветли тази важна част от историята на нашата азбука.
