Вероятно за всеки човек би било изключително наказание, ако бъде уволнен на 1 януари. Що за старт на годината?! Още не си си допил шампанското, а вече си информиран, че трябва да си търсиш нова работа. Е, надали точно това е случаят с Енцо Мареска. Челси остана без мениджър в първите часове на 2026 година, но тази раздяла сякаш можеше да бъде съзряна отдалеч и предвидена в последните седмици. По-скоро и двете страни са изпитали някакво облекчение след официалното съобщение от клуба, че италианецът повече няма да ръководи тима от „Стамфорд Бридж“. Мареска трябваше да разбере по трудния начин, че златното правило в този клуб гласи, че мениджърът не взима всички важни решения. Дори напротив.
Полунощ наближаваше и от Челси знаеха, че фойерверките наистина ще избухнат. Но не в чест на посрещане на Новата година. Енцо Мареска даваше сигнали, че възнамерява да напусне клуба не след дълго (като една от възможните дестинации беше град Манчестър след края на сезона) и шефовете на „сините“ от Лондон решиха да стопират блъфа му. А и те очевидно сметнаха за наглост намерението му да използва интереса от други отбори за евентуален свой нов договор. Италианецът далеч не е първият мениджър, който остава без приятели в клуба. И дори и да се правиш на сърдит или обиден и да даваш вид на самотен, това няма да те спаси. След двубоя с Борнемут на 30 декември, Мареска отказа да даде пресконференция, защото очевидно не искаше да разговаря с медиите. Мотивът беше, че не се чувства достатъчно добре, което изглеждаше съшито с бели конци, след като беше прекарал 90 минути край страничната линия същата вечер. Истинската причина, разбира се, се криеше в това, че му трябваше още време, за да прецени какво да отговори на въпросите за своето бъдеще. Неявяването на пресконференция беше още един ход, който целеше да ядоса собствениците на Челси и да ги провокира да го уволнят.
Сигналите ги имаше още след успеха срещу Евертън преди месец, когато Мареска направи странното изказване, че е прекарал най-лошите си 48 часа в клуба. На 20 декември след равенството с Нюкасъл източници около Челси започнаха да „изнасят“ информация от кухнята, че бъдещето му изглежда доста несигурно заради лошото му поведение. В началото на ноември Челси беше сочен за един от основните претенденти за титлата – твърдение, което изглежда повече от несъстоятелно само 2 месеца по-късно. Опасенията нарастваха, лошите резултати зачестяваха, а привържениците така и не можеха да се съгласят с прекалено предпазливия тактически подход на италианеца. Челси изпусна 20 точки от водеща позиция в резултата във всички турнири през сезона, което е изключително много. Тромави срещу добре подредени отбрани на по-скромни състави. И това го имаше, защото „сините“ не успяха да победят дотук през сезона у дома Брайтън, Борнемут, Кристал Палас и Съндърланд. Мареска е много талантлив, но не е съвършен. А липсата на опит определено прозираше – за него това е само трети сезон като мениджър. За времето, в което беше на „Стамфорд Бридж“, той върна отбора в Шампионската лига, спечели Лигата на Конференциите, стана и световен клубен шампион след изненадваща победа над Пари Сен Жермен в Ню Йорк през лятото. Но нещо все пречеше да бъде приет като човека, който ще дирижира процесите в клуба.
Енцо Мареска смята, че един тим с млади състезатели не може да се бори на много фронтове. Трябва да се приоритизира. Отново през лятото той настоя да бъде закупен централен бранител след тежката контузия на Ливай Колуил. Но Челси не е клуб, в който мениджърът решава всичко. Златното правило. Там се доверяват почти сляпо на преценката на скаутското звено, включващо Пол Уинстантли, Лоурънс Стюарт, Дейв Фалоус, Джо Шийлдс и Сам Джуъл. Съвместно управляващият собственик Бехдад Егбали пък има водещата дума по много от въпросите.
Мареска определено не харесваше толкова сериозно влияние над себе си. Дори намекна, че има упреци и към медицинския щаб, който се бърка в работата му доста често. Естествено – от клуба никога да потвърдят, че някой е казвал на треньора кои играчи и как да ги използва. Това обаче, което със сигурност се искаше от него, беше ротацията. Особено в претоварения календар на един огромен футболен тим. Идеята е по-чупливи и често контузващи се играчи като Педро Нето, Рийс Джеймс и Уесли Фофана да не бъдат непрестанно на терена. Но за Мареска това определено беше още един проблем, защото в неговите очи някои от най-важните му футболисти се затрудняваха да са постоянно на игрището. Коул Палмър до момента през сезона също беше с травма, контузиите на Ромео Лавия и Дарио Есуго пък трансформираха от „важни“ в „незаменими“ халфовете Енцо Фернандес и Мойсес Кайседо. И мениджърът попадна в същинско менгеме – от една страна е трудно да угодиш на шефовете, които започват да те гледат лошо, когато Рийс Джеймс изиграе три мача за една седмица, от другата страна на барикадата са привържениците, които те освиркват, когато замениш Коул Палмър. Единственото, което може да те спаси, са резултатите. Започнат ли обаче и те да се влошават, всичко е ясно.
Недоверие в някои играчи, намеци за интерес от други клубове, противоречиви информации за намеса на ръководители и медицински лица в работата, липса на опит начело на толкова голям клуб. Всичко в комбинация предопредели бъдещето на Енцо Мареска в Челси. А таймингът на неговото уволнение също е ироничен. В неделя за Челси предстои гостуване. В Манчестър.
Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на:
България и еврозоната: Има ли проблеми с плащанията в магазините във Варна?
Все повече шофьори - свидетели на ПТП не биха оказали първа помощ на пострадали. Какви са причините?
Чуй новините
Подкаст
