Икономисти от БАН за социалните плащания

Огромният и растящ дефицит в социалното осигуряване е основният проблем за бюджета - това е заключението от годишния доклад на Икономическия институт при БАН. Структурни реформи е ключът за преодоляване на хроничните парични липси. Според експертите не е задължително по-високите социални плащания, обещани от новия кабинет, да повлияят негативно на бюджета.

Непрекъснато расте делът на средствата, които държавата отделя за пенсии и социални плащания, сочат данните на БАН. Ако преди 5 години те са били 35 на сто от разходите на хазната, сега са с 8% повече, или 43 на сто. От 2007-ма година досега дефицитът по това перо се е увеличил с над 3 млрд. лв. За сметка на това разходите, които държавата отделя за инвестиции системно намаляват, и в момента са едва 13 на сто. Атаките винаги са насочени към броя на пенсионерите, но един по-задълбочен анализ сочи друго, изтъкват от БАН.

"Има една група, която според всички анализи е неправомерно разширена. Това са хора, които по болест получават пенсии - там има много сериозни съмнения, заради големия им брой, че те всички имат основание да получават такива пенсии, т.е. многократно е увеличен броят на хората, които са получили такава възможност", заяви проф. Митко Димитров, директор на Института за икономически изследвания, БАН.

Радикалната стъпка за увеличаването на пенсионната възраст у нас също се оказва не толкова ефективна към днешна дата. Спестените средства са едва 35 милиона лева, на фона на повече от 5 милиарда, недостигащи в системата. В този смисъл, идеята на премиера за временно замразяване на възрастта не би ощетила осезаемо НОИ.

"Има известен силен резон в това, че едно поколение пое твърде много от тези реформи, така че можем да предполагаме, че известно забавяне..., без да изключваме крайния срок - 2020 г. е сложен от ЕС за изравняване на възрастите при мъжете и жените, може да бъде постигнат на един по-следващ и по-добър етап за развитието на икономиката", подчерта проф. Искра Белева, Институт за икономически изследвания, БАН.

Истинското решение на проблема с вечния дефицит в социалното осигуряване трябва да дойде с реформите, препоръчват учените. Освен това, има системи, като държавната администрация и секторът за сигурност, които не са достатъчно ефективни, а ни струват доста скъпо, на фона на недофинансираните образование, здравеопазване, наука и общини. Най-потърпевши от кризата се оказват общините. Главният проблем при тях е, че механизмът на държавните трансфери привилегирова едни, за сметка на други.