Мечтата да лети накара един българин да пожелае дори полет до Марс. Срещаме ви с един от четиримата ни сънародници, кандидати за проекта на холандската организация "Марс Уан" за колонизиране на Червената планета. Дали ентусиазмът на кандидатите е оправдан и срещат ли се мечтите и реалността в интереса към Марс?
Пет дни в седмицата Петър Георгиев работи под земята - в метрото на Лондон. Един час в седмицата е в небето, там, където са мечтите му. 31-годишният българин е един от хилядите кандидати за мисия до Марс с еднопосочен билет. Да лети е детската му мечта. Открива я на един таван в Сарафово, редом с парашутистките очила на дядо си.
"Имаше много кутии наредени, почнах да ги отварям една по една и в една от тях имаше стари руски списания за авиация и космонавтика. И докато ги отгръщах, усетих топлина в главата си, сякаш някаква магия", разказа Петър.
Повече от двайсет години по-късно срещаме Петър на малко летище в Есекс, Великобритания. Междувременно е бил воден спасител, военен парашутист, скачал с парапланер и делтапланер. Има лиценз за частен пилот, но сега се обучава за управление на транспортен самолет.
"Той е един от най-всеотдайните студенти, с които съм летял. И е страхотен човек, много смях пада в пилотската кабина", сподели инструкторът за подготовка на пилоти Робърт Алън.
Изчакваме ниските облаци в английското небе да се вдигнат и излитаме с четириместната Чесна 172 Sky Hawk. Сега Петър е на около 900 метра над Земята, но копнее да отлети наистина далеч - чак на Марс. С първия възможен полет, обещан от "Марс Уан". Но дали мечтателите като него няма да останат разочаровани.
На стотина километра на запад, в Оксфордския университет изследователят от НАСА Лорън Флетчър търси отговора на въпроса - обитаема планета ли е Марс. За него сроковете на "Марс Уан" са нереалистично кратки, но по-големият проблем е друг.
"Голяма част от технологиите, за които те говорят, на практика не съществуват във вариант, в който могат да бъдат изпратени на Марс", обясни Лорън Флетчър, докторант в Департамента по атмосферна, океанска и планетарна физика, Оксфордски университет.
Лорън добре познава пътя от идеята до успешното й прилагане. В тази малка лаборатория се изработват инструменти за мисии до Марс. Все пак признава, че идеята на "Марс Уан" е новаторска, а екипът й има визия и страст да я осъществи.
"Те възбудиха общественото мнение и привлякоха внимание, за да реализират програма с участието на целия свят и не непременно зависима от космическите агенции", коментира Флетчър.
Частните инициативи водят до намаляване на цената и сроковете на космическите проекти, убеден е журналистът от BBC Дейвид Шукмън, но имат и друг аспект.
"Проектът е вдъхновяващ. Децата по света ще останат с впечатлението, че всичко е по-лесно, че всичко е възможно. Но Космосът е извънредно опасен. Тревожа се за хората, които се записват за "Марс Уан" с мисълта, че е лесно и безопасно. Всъщност рискът е голям", предупреди Шукмън.
Рискът е голям, но Петър не спира да мисли за червената повърхност на Марс.
"Пустош... Но красива пустош. Аз се надявам, че евентуално ако замина и ако всичко е благополучно, дейностите, които ще извършваме там и технологиите, с които ще разполагаме, ще са изцяло новаторски и ще ме карат да чувствам, че съм част от нещо наистина много важно", сподели Петър.
И докато специалистите са скептични за изпращането на хора на Марс толкова скоро, за хората като Петър и останалите кандидати остава амбицията да ги опровергаят.