Получилите статут на бежанци у нас имат право и на определен социален пакет чрез Националнатa интеграционна програма. Засега обаче допълнителни средства към бюджета й не се предвиждат. Парадокс е, че засега програмата действа единствено в столицата.
Националната интеграционна програма действа от 2005 и е помогнала на десетки имигранти, получили статут. Освен морална, програмата включва и финансова подкрепа - от 170 лева месечно на човек до максимум 450 на семейство. Годишният бюджет обаче стига за едва 90 души. Иначе по план получилите вече статут имат право на 6-месечен езиков курс, режийни и квартира, която заплащат сами от предвидената субсидия.
Всъщност интеграционни центрове към бежанските общежития в страната няма, липсват и професионални учители по език. Така на практика програмата, която иначе е национална, изключва чужденците, живеещи извън столицата.
Мохамед и семейството му са сирийски бежанци вече получили хуманитарен статут. В родината си той работел в шивашко ателие. У нас избира да живее в Благоевград, защото там е по-евтино. Само че там няма къде да посещава курс по български. Дошъл е до София да се снабди поне с помагало по български.
"За да си намерят мъжете бежанци работа, трябва да знаят български. От друга страна не искам да се местим в София" - сподели Мохамед Заят Ибрахим.
От интеграционния център към Агенцията за бежанците признават проблема, но обясняват, че за да действа програмата, бюджетът й трябва да бъде увеличен.
"През последните три години, ние направихме изключително много стъпки и опити да разширим нейния обхват и на други места не само в рамките на София, но за съжалание капацитетът - и финасовия, и човешкия, и самата програма не е толкова гъвкаво заложена" - твърди Мая Гетова, директор на Интеграционен център - София.
Надежда все пак има. Съвсем скоро предстои обсъждането на програмата за следващите 3 години и от Агенцията са категорични, че тя е доказала своята ефективност.