Европейският парламент одобри по-строги наказания за извършителите на кибератаки. Така се надгражда съществуващото европейско законодателство, като в някои случаи се предвижда затвор минимум три години. След като влязат в сила, промените ще задължават отделните държави да помагат, когато това бъде поискано от тях, на други страни, засегнати от кибератаки, в рамките на осем часа.
Според проекта за директива европейските страни трябва да променят законите си така, че да предвиждат максимално две години затвор за случаи на незаконно проникване в компютърни системи или пък за създаването на програми за това. Предвижда се наказанието за използване на т.нар. "ботнети" - установянане на дистанционен контрол върху много компютри след инфектирането им със зловреден софтуер - да бъде най-малко три години затвор.
Атаките срещу критично важна инфраструктура, например електроцентрали, транспортни обекти, правителствени мрежи, ще носят наказание от пет години лишаване от свобода. Страните от Европейския съюз ще бъдат задължени да отговарят в рамките на осем часа на молби от други държави, засегнати от кибератаки. Ако пък се докаже, че някоя фирма е наела хакер, за да проникне в компютрите на конкурент, наказанието може да бъде от ограничаване на някои правомощия на фирмата до закриването й.
Решението на парламента трябва да бъде одобрено от отделните страни-членки и да се превърне в директива. Заради киберперстъпления Европейският съюз всяка година губи по 12 милиарда евро.
Автор: Владислав Велев - кореспондент на БНТ в Брюксел
Чуй новините
Подкаст
