Малко познато или по-скоро познато само на ценители и колекционери остава и до сега творчеството на големия български художник Петър Дочев, който си отиде от този свят преди три години. През 2009-та той трябваше да навърши 75. От днес в Софийската градска галерия е подредена своеобразна ретроспекция на художника - 70 негови платна от началото на 60-те години до края на творческия му път.
Петър Дочев има странна съдба. Започва кариерата си като художник на Кремиковци в началото на 60-те и остава там 15 години. После се заселва в Лесидрен и живее там до края на дните си. Тази изложба представя много точно пътя, който той извървя като художник – от фигуративния език на ранните си картини до тоталния синтез на знаците в късната си живопис.
Проф. Станислав Памукчиев - художник: "Той е един от големите, които изразиха своето време... първите години на индустриализацията, на строителството, без това да е социалистически реализъм в онези сухи рамки, в които е написано по христоматиите за изкуство. ... с едно драматично очакване за нещо, което може би само интуицията на художника схваща като заплаха или като тревожност за утрешния ден. Петър Дочев е голям учител. Самият той изглеждаше като патриарх, но на миндера му в Лесидрен стоеше албум на Джаксън Полак. И хоризонтът му беше някъде далеч – там, където живее модерното изкуство."
Аделина Филева – директор на СГХГ: "За такава ретроспекция трябва да се огледа авторът отвсякъде. Повече от половината произведения не можахме да включим в експозицията. Това е тъжно за нас. Градска галерия се оказа тясна за монументалността на Петър Дочев."
Изложбата ще бъде отворена един месец.
Чуй новините
Подкаст
