Виртуално пътешествие до Мадарския конник

От тази вечер започваме да излъчваме поредица от репортажи, които ще ви разкажат за историческите паметници по българските земи, включени в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство. Както знаете, българката Ирина Бокова бе избрана да оглави организацията, кандидатурата и ще бъде гласувана официално от Генералната асамблея на Юнеско на 15 октомври. За това решихме да ви заведем на виртуално пътешествие из тези важни за страната ни обекти, а за начало на пътуването избрахме Мадарския конник.

Миналата година национална кампания избра конника за глобален символ на България. Популярността му е огромна - той присъства във всички български монетни емисии през 20-и век, на негово име е учреден орден, който се връчва на чуждестранните дипломати за заслуги към България.

Конникът е на повече от 1300 години. 3-метров скален релеф, изсечен в древния култов център Мадара на 23 метра от земята. Приет е в листата на ЮНЕСКО точно преди три десетилетия и това според критериите на организацията, означава, че световните експерти са го признали за шедьовър на творческия гений, изключително произведение на изкуството от началото на 8 век, без аналог в Европа, със съхранена автентичност, уникален за своята цивилизация. Открит е през 1872 г. от Феликс Каниц.

Васил Маринов - историк: "Феликс Каниц, който не може да се доближи до него, го определя като римски. Няколко години по-късно минава Иречек, който го характеризира като тракийски конник. Сериозните изследвания започват през 20-и век".

Надписите около релефа представляват хроника около важни събития на видни български канове. Най-разпространената хипотеза свързва паметника с кан Тервел, тъй като най-старият датиран надпис е от неговото време. Други считат, че е събирателен образ на български владетел или самият Аспарух. Според трети тук може да се прочете астрологичен хороскоп на българската държава.

Паметникът е част от голям археологически комплекс, който включва обекти от религиозно, културно и военно предназначение. Вляво от релефа се намират стъпала, които водят към Мадарското плато на 430 м височина. А съвсем наблизо се намират първите две български столици - Плиска и Преслав.
- Природата е много хубава, панорамата е много хубава и чувството, че си българин е хубаво.
- Аз съм от Полша и тука преподавах в университета в Шумен полски език и сега исках да се сбогувам с България в някакво спокойно място просто... Избрах Мадара.

Борислав Борисов - историк:
- Целият този регион е населен с паметници и старини от всички епохи на човешката цивилизация и именно затова, ние, изследвачите на Мадара, сме я нарекли Българската Троя.

Резерватът се поддържа с държавни и общински средства. Миналата година станахме свидетели на нечуван прецедент с листата на ЮНЕСКО - долината на Елба беше извадена оттам заради строежа на мост. Има и списък на застрашените обекти, но засега в него не фигурира български паметник. Така че статутът на паметник със световно значение носи популярност, повече туристи, но и повече отговорности. При добре обосновани искания българските паметници получават финансиране и експертна помощ от ЮНЕСКО.

Георги Майсторски - директор на Регионален исторически музей - Шумен:
- Така че сме длъжни да погледнем малко по-разумно от гледна точка на бъдещето, така да го експлоатираме, че него да го има още дълги-дълги години.

Големият проблем на Конника е биоувреждането на скалния масив. Учени от три държави са работили за решаването му. В близост има светилищата на прабългарите, наречени капища и летни резиденции на българските ханове. Малката и Голямата пещера и скалният параклис Св. Пантелеймон са част от забележителностите на резервата. Тази цепнатина е била път и е водела до Мадарската крепост. Сега тук се изнасят концерти заради акустиката - може би те са съвременните култове. Вечно си стоят само гнездата на скалните лястовици и орли.