Точно преди 30 години Казанлъшката гробница е обявена за световен паметник на културата под егидата на на ЮНЕСКО. Гробницата е със забележителна архитектура, но това, което я причислява към световното културно наследство, са стенописите, разположени на 40 квадратни метра.
Точно преди 30 години Казанлъшката гробница е обявена за световен паметник на културата под егидата на на ЮНЕСКО. Гробницата е със забележителна архитектура, но това, което я причислява към световното културно наследство, са стенописите, разположени на 40 квадратни метра.
Долината на тракийските владетели - така я познават не само в България. В района на Казанлък са открити много древни следи - говори се за сакрален център на траките, заради идеалните климатични условия, водата и може би още нещо...
Косьо Зарев - Директор на Историческия музей, Казанлък: "Третото нещо, което и баба Ванга предполагаше - че това е един енергиен център, който траките са усетили още в античността и точно в този център създават някои от своите така да се каже антични лаборатории."
Гробницата е открита съвсем случайно по време на Втората световна война. Български войници копаят окопи и попадат на находката. Според най-новото разкритие от миналата година гробницата е построена от сина на Севт ІІІ - Ройгос.
Косьо Зарев - Директор на Историческия музей, Казанлък: "Той живее около 280 г. преди Христа. Когато Севтополис вече е разрушен от келтите и неговият баща Севт ІІІ е убит в източния край на Тракия."
За толкова много векове цветовете са се запазили в автентичния си вид. С трите цвята художникът запечатва вечния кръговрат - живот, смърт, вечност.
Косьо Зарев - Директор на Историческия музей Казанлък: "Това са цветовете които са свързани с живота и смъртта. Червеният, което е - символ на живота. Много интересно, в тракологията е свързано винаги с дясната страна. Докато черният - с дясната страна, символ на смъртта."
Сцените представят пълна картина на типичното тридневно тракийско погребение. Първият ден са правели жертвоприношенията, а по кръвта гадаели бъдещето. Втория ден отделяли за състезания с коне, а на третия заемали местата си на прощалната трапеза.
Косьо Зарев - Директор на Историческия музей, Казанлък: "Тук интересното е, че се дава и великолепна представа за живота на тракийския цар. В южния фриз - двата ездни коня - Херодот казва - всеки тракийски цар имал няколко коня, расови, които използвал всекидневно. Тук художникът е пресъздал и бойната квадрига, впрегната, които царят използва само по време на война."
Царската свита съпътства процесията, две тръбачки, млад виночерпец, коняри и царския колесничар са изобразени в основната част. Тракийските царе имали от 3 до 30 жени и въпрос на престиж е било коя ще бъде избрана да легне в гробницата до владетеля и да го последва във вечността.
В коридора преминават бойните сцени. Срещу тракийските войни с шлемове във формата на шапката на френската Мариана и остри копия са изрисувани техните врагове - келтите, с които воюват цели 80 години. Изключителен художник стои зад стенописите в Казанлъшката гробница, категорични са изследователите.
Много строги са правилата за достъп, затова през 84-та е построено копие, където туристите могат спокойно да влизат и да разглеждат.
Поддържа се 20 градуса температура и 60 % влажност на въздуха, а находките се съхраняват в музея. Стотина малки златни копченца от царските одежди, колие и сребърна каничка за вино с позлата са оцелели въпреки нашествията на иманярите, които не са от вчера.
Според археологическо проучване гробницата е ограбена още през античността. Доста скъпа е поддръжката на гробницата - сега най-належаща е поправката на покрива. Заражда се и амбициозна идея, след предложението на Ирина Бокова, - 15-те гробници, открити в района, да бъдат обединени в тракийски комплекс. И така да се опазват и представят пред света.