Как живеят децата от Могилино

14 от децата от дома в Могилино вече живеят в две къщички от семеен тип в Русе. Тук блести от чистота, има играчки и семейна топлинка. Ежедневно за децата се грижат специалисти, психиатър и кинезитерапевт. Седемгодишната Моника е една от героините от първият филм. Вече се усмихва по-често. Опитва се дори да сяда.

Галина Копанкова - кинезитерапевт:
"Като бяха в Могилино, си спомням лежащи и неусмихващи, неплачещи. Никаква емоция. Изцяло като куклички. А сега едни се смеят, други плачат, което е естествено за деца".

Дима Спасова: "Това е по-добрата обстановка, малкото брой деца, което предполага индивидуална грижа с тях".

Ежедневната работа с децата, обичта и вниманието към тях промени съдбата им. Скоро Наталия и Сашо тръгват в специална детска градина в Русе. А най-хубавото е, че някои имат шанса да видят истинските си родители. Две от майките вече редовно посещават децата в къщичките.

Дима Спасова: "В Могилино преди много години на едно от децата е ходила майката, но виждайки каква е обстановката там, отказва да ходи".

От началото на септември сградата в Могилино е пуста. Детският плач и безизразните личица са само спомен.