Успоредно с възстановяването си след Втората световна война Европа отново се обръща към благата на техническия прогрес, включително телевизията. Редица страни продължават работата си от 20-те и 30-те години, прекъсната от хода на бойните действия. Така телевизията постепенно набира скорост, за да се превърне в един от най-значимите феномени на 20-ти век. България също успява да напише своята страница в телевизионната история, без да изостава от Европа.
Успоредно с възстановяването си след Втората световна война Европа отново се обръща към благата на техническия прогрес, включително телевизията. Редица страни продължават работата си от 20-те и 30-те години, прекъсната от хода на бойните действия. Така телевизията постепенно набира скорост, за да се превърне в един от най-значимите феномени на 20-ти век. България също успява да напише своята страница в телевизионната история, без да изостава от Европа.
Редица личности и държави имат собствен принос за развитието на телевизията, но конкретна родина трудно може да се посочи. След средата на 40-те пионерите като Великобритания, Германия, тогавашния СССР и САЩ доразвиват постигнатото през 30-те. Към новия феномен поглед обръща и промишлеността. Така телевизията става желана придобивка на Стария континент и през 50-те години е вече факт в много страни, включително България. През 60-те години българската телевизия работи върху цветно излъчване, въвежда видеомагнетофона и друго професионално оборудване. Страната ни остава в крак със световните тенденции, както в техническо, така и в програмно отношение. По сходен път се развиват повечето телевизии от двете страни на Желязната завеса, но има и изключения. В съседна Гърция новата медия се появява едва през февруари 1966. Тогава в Европа само Исландия, Андора, Лихтенщайн и Сан Марино нямат собствена телевизия. В средата на 60-те години нередовни програми тръгват и в Албания и Турция. Следвайки своето развитие БНТ днес закономерно е пълноправен член на Евровизия и е в едно семейство с най-мощния обществен канал БиБиСи и неговите аналози във водещите държави на нашия континент.
Правителството осигури близо 25 млн. лева за "Топъл обяд" до септември 2026 г.