Единственият каменен часовник, открит по българските земи, който отмерва часовете през деня спрямо движението на слънцето, вече може да се види в Националния исторически музей. Той е открит още преди година, но се наложило да бъде реставриран.
Единственият каменен часовник, открит по българските земи, който отмерва часовете през деня спрямо движението на слънцето, вече може да се види в Националния исторически музей. Той е открит още преди година, но се наложило да бъде реставриран.
Часовникът не е оригинал - прабългарите взимат идеята от античната култура на Източната римска империя още в края на 8 век. Часовникът обаче показва изключителния интелект на прабългарите, които, според историците, успяват винаги да са в крак с времето.
Часовникът е разграфен на 12 части, като показва часовете само през светлата част от денонощието. Колко е часът измерва стрелка, чиято сянка върху часовника се движи с преместването на слънцето. И тъй като през лятото и зимата в един и същи час сянката пада на различно място, прабългарите са намерили начин да четат по камъка - с по-малки и големи кръгове.
Ивайло Кънев, историк: "Денят през зимата е къс, лятото е дълъг, имали са си начин да измерват времето с буква. Когато сянката падне върху една и съща буква, през зимата означава едно, през лятото - друго."
Часовникът започва да се използва, когато прабългарите от номади стават замеделци и трябва точно да разграфят часовете през деня. След като се просвещават в християнството, прабългарите "покръстват" и часовника - в центъра изобразяват врязан кръст - за да продължат да го ползват.
Часовникът е поредната амбициозна изява на българите през средновековието. Часовникът може да се ползва и днес, ако се сложи на подходящото място.