Репортерски поглед: Делото "Борилски"

Случая "Мартин Борилски" даде основание на френски медии да коментират, че в България се поставят коренно противоположни присъди за едно и също престъпление и то при еднакви доказателства. След като първо в Шумен бяха оневинени, подсъдимите Георги Желязков и Стоян Стоичков сега са осъдени във Велико Търново. Отвъд трагедията на близките, този съдебен казус поражда съмнение в българска съдебна система. Делото "Борилски" задава въпросът, повлиян ли е българският съд от натиск и при двете инстанции.

Въпрос на БНТ: "Вие като адвокат на подсъдимите знаете ли къде са?"
Ина Лулчева - адвокат на Георги Желязков: "Не. Първо не знам, второ най-малко може да очаквате дори и да знам, този въпрос нали".

Калинка Пенчева - говорител на ОД на МВР-Варна:
"Доколкото знам и полицията, и съдебната полиция проверяват периодично адресите. Най-вероятно двамата, то не най-вероятно, а със сигурност се укриват, тъй като не са на адресите, на които обичайно живеят."

Аферата "Борилски" е уникална. Най-вече с това, че има съмнения за оказван натиск и при двете страни по делото.

Ина Лулчева - адвокат на Георги Желязков:
"Аз твърдя, че тази присъда е резултат от натиск, че тя не е плод на анализ на доказателства и проявилни приложения на закона, а е произнесена, за да се отговори на обществените очаквания".

Н.пр. Етиен дьо Понсен - посланик на Франция в България:
"Позволете ми да приема това с усмивка. Всички, които са виждали делото, те са много - журналисти, политици знаят, че доказателствата са много солидни. Доказателствата са достатъчни за обвинение. Има ДНК, бягство на осъдените, така че делото е изключително стабилно".

Помните развитието на казуса. Първоначално близките на убитият Мартин обвиниха бащата на Георги Желязков, че иска да спаси сина си и предполагаемият му съучастник като повлияе на делото. Той е важна фигура във варненските юридически среди, което накара съдии във Варна да си направят отводи. Така многотомното дело премина в Шумен.

Ина Лулчева - адвокат на Георги Желязков:
"Аз съм убедена, че мнението на френския посланик обърна решението на делото, което говори, че българският съд не е бил независим в този случай, че не е решавал по закон и по факти, а въз основа на извън процесуален натиск".

Н.пр. Етиен дьо Понсен - посланик на Франция в България:
"По това дело ние познаваме доказателствата, разследването, така че в един момент, когато тук правосъдието очевидно не работеше, се наложи да предупредя за това".

В Шумен обвинителният акт от едва единайсет страници се оказа меко казано спорен. После "Случаят Борилски" беше прехвърлен във Велико Търново, където вече има осъдителна присъда. Адвокатите на подсъдимите обаче обжалват присъдата на по-висока инстанция. Основните им аргументи са, че цитирам лошата работа на френската полиция е провалила доказателствата.

Аферата "Борилски" е на път да се превърне в огледало на българска съдебна система. В него се огледа съдията от Велико Търново, който стана уязвим, защото беше засечен да говори със скандалния Красьо Черния. Огледаха се и прокуратурата, която вече знаем умее да резюмира престъпленията, за които най-важни са детайлите.

Огледаха се и български разследващи, които не спазиха указания на ВКС да търсят доказателства в Париж. На този етап единствено мотивите на съдът във Велико Търново, които скоро ще станат известни могат да осветят въпроса натиск ли е цената на справедливостта в България. Ако отговорът се окаже утвърдителен, не означава ли това, че в друг случай някой може да бъде осъден в следствия отново на натиск.