Дилма Русеф е на път да продължи политиката на Лула

Кандидатурата на министър-председателя на Бразилия с български произход Дилма Вана Русеф Линярес за президентският пост в страната беше издигната официално. Това стана по време на Четвъртия конгрес на управляващата Партия на трудещите се (ПТ), който се проведе в едноименната столица на Бразилия.

62-годишната Русеф е началник на кабинета на настоящия президент Луис Инасио Лула да Силва. Тя е родена в щата Минас Жерайс, но получава образованието си в Рио Гранде ду Сул. Присъединява се към ПТ през 2001 г., само година преди Лула да встъпи в длъжност.

По време на речта си в Паласио ду Планалту, Русеф заяви, че се чувства подготвена да управлява страната и увери, че в бъдеще би работила за коалиционно правителство. Ако оглави държавата Русеф ще стане първата жена президент на федеративната република.

Може да се каже, че борбата за президентският пост вече се води основно между Русеф и Жозе Сера, член на Социалдемократическата бразилска партия (ПСДБ) и успешен губернатор на щата Сао Пауло. Сам по себе си този щат представлява държава в държавата, със своите приблизително 42 милиона жители.

За сравнение населението на Аржентина е около 40 милиона. Брутният вътрешен продукт на страната се формира основно от Сао Пауло. Според Сера, Партията на трудещите се изостава с кампанията на Дилма и затова от ПТ шумят толкова с политическия си пи ар. Изборите са на 3 октомври. До края на март и двамата трябва да напуснат настоящите си постове - Русеф като управляваща кабинета на Лула и Сера като губернатор.

Сера определи тази политическа маневра като „игра на стоманени нерви“. По време на речта си в Паласио до Планалто, Дилма цитира двама големи бразилски поети Карлос Друмонд де Андраде и Марио Кинтана.

По думите на Кинтана „Приятелството е любов, която никога не умира“. Дали такава би била и задругата между Лула и Дилма до 2014 г., когато са следващите президентски избори... само бъдещето може да покаже. Някои вече намекнаха, че кандидатурата на Русеф е стратегия от страна на най-популярния президент в най-новата история на Бразилия, за да може той отново да вземе властта през 2014-а.

Лула обаче заяви, че ако Дилма стане президент, то той ще я подкрепи, така както би подкрепил любимият си отбор по футбол от трибуните, но без да се намесва в делата й.

Съществуват и други опасения, че евентуалното правителство на Русеф би било разположено по-скоро в крайното ляво, отколкото в център-лявото, какъвто е балансът в настоящият кабинет на Лула. Тази седмица в „Маями Хералд“ написаха, че евентуално правителство на Дилма ще се сближи твърде много с това на Уго Чавес във Венецуела.

От доста време насам обаче отношенията между Бразилия и Венецуела са в отлично състояние. Дори в края на миналата година президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад, добър приятел на Чавес, посети Бразилия.

Изборът на Дилма за наследник разкрива абсолютната власт на Лула в рамките на партията, която той сам създава преди 30 години. С времето тя нараства, като достига апогея си при управлението на Лула, което започва на 1 януари 2003 г.

Това също така показва, че все още представлява предизвикателство запазването на стабилност вътре в партията, в която малцинство са тези с ненавременните си радикални марксистки възгледи, а мнозинството е съставено от социалдемократи. Ще се запази ли здравословното съжителство на двете фракции ?!

Лула винаги е успявал да контрилира тези процеси и да ги използва в полза на политическата си кариера. Дилма ще трябва да се научи на тази политическа магия.

Притесненията на президента и на Русеф далеч не свършват с радикалните елементи, като Марко Аурелио Гарсия, например, чийто политически часовник изглежда е спрял преди три десетилетия. Един от стратезите на кампанията на Дилма - бившият кмет на родния град на Русеф Бело Оризонте, Фернандо Пиментел, заяви, че изглежда все още в партията има хора, които изпитват носталгия по миналото, когато ПТ е губела избори подир избори.

Рискът левият радикализъм да „замърси“ кампанията на Дилма е толкова голям, че съществува вероятност той да бъде напълно заличен. Сенаторът от ПТ Алойзио Мерканданте, заяви че най-големият принос на ПТ към страната е кабинетът Лула и този проект трябва да намери своето естествено продължение в лицето на Дилма.

В случая следните два примера са много интересни. В Мексико между 1929 и 2000 г., всички президенти на страната са членове на Институционно-революционната партия (ПРИ). В този случай историята показва, че президентът на страната не само съчетава, но и смесва длъжността си с президенството на партията.

Бившият държавен глава на Мексико Луис Ечеверия, който управлява от 1970 до 1976 г. посочва своя наследник Хосе Лопес Портийо от ПРИ. Портийо е избран и е начело на държавата от 1976 до 1982 г. В своя разработка „Ню Йорк Таймс“ посочва неговото управление, като едно от най-некомпетентните и корумпирани правителства, които Мексико е имало.

Другият пример е Аржентина. Там през 1973 г. Хуан Перон, който към тази дата вече два пъти е бил начело на държавата, е възпрян от Военната хунта да се кандидатира за трети път. Тогава Перон посочва за наследник зъболекарят си Ектор Кампора от Хустисиалистката партия (ПХ). Кампора подава оставка три месеца, след като встъпва в длъжност и то в разгара на разразилата се политическа криза в страната.