Белгийска криза - защо се карат валонци и фламандци

Вече трети ден белгийското правителство е в безтегловност, след като премиерът Льотерм подаде оставка, но тя не е приета от Крал Албер Втори. Кралят се надява франкофони и фламандци да се разберат и така да се избегне правителствената криза. До тук се стигна след оттеглянето на една от партиите в петорната правителствена коалиция. Ябълката на раздора са правата за гласуване на франкофоните в района около столицата Брюксел. Конфликтът между френскоговорящи и холандскоезични в Белгия обаче има дълга история, започваща още със създаването на белгийската държава през 30-те години на 19-ти век.

Когато Белгия извоюва независимостта си от Холандия през 1830-та година, доминацията на френския език вече е факт. Традицията, идваща от времето на бургундската и хабсбургската династия, повелява, че само френскоговорящите могат да принадлежат към обществения и политически елит. Холандскоезичните белгийци, известни още като фламандци, са били смятани за граждани-втора класа. В края на 19-ти и началото на 20-ти век обаче фламандският национализъм набира скорост, първоначално с искания за признаване на холандския за официален език. Анти-франкофонската съпротива води до сътрудничество на фламандски войници с германските войски през Първата световна война, въпреки че Белгия официално е обект на германска агресия. Подобно нещо се случва и през Втората световна война, когато поне 10 хиляди фламандци се сражават на Източния фронт рамо до рамо с нацистката армия. Те са били убедени, че само това ще им донесе независимост спрямо френскоезичния политически елит в Белгия.
Днес обаче, извън този краен национализъм, представляван от крайнодясната партия Влаамс Беланг, повечето фламандски политици смятат, че езиковото противопоставяне не е свършило.

От 60-те години Белгия е вътрешно разделена от т.нар. „езикова граница” – холандски на север, френски на юг. Напрежението е концентрирано върху района Брюксел-Хал-Вилвоорд, който е изключение. Докато фламандците гласуват само за фламандски партии, а франкофоните за френскоезични, то в спорния район, който формално е част от Фландрия, франкофоните имат предимство и могат да избират да гласуват не за фламандски партии. Проблемът е от години и коства работата на много министри, а сега и на премиера Ив Льотерм. Според мнозина, в крайна сметка спорният район ще бъде разделен, но само след като франкофоните получат нещо срещу това. Междувременно ще се търси поредният компромис по белгийски, а именно краткосрочно, колкото да назрее поредната криза.