Турция в епохата на Ердоган

На 10 август  в Турция предстоят ключови избори - за първи път избирателите ще гласуват за президент. Досега държавният глава се определяше от парламента. Очаква се победа на Реджеп Тайип Ердоган, който заема премиерския пост от 2002 година. Така Ердоган ще продължи да доминира политически живот на Турция с възможност да остане на власт два петгодишни мандата. Какви са предизвикателствата за него и за Турция - потърсихме за коментар Димитър Бечев от Центъра за либерални стратегии, който отдавна следи политическите процеси в Турция. С Димитър Бечев разговаря Цветелина Йорданова.

***         ***         *** -  Защо събитията от последната година в Турция не успяха да спрат възхода на Ердоган във властта и сега се очаква той да спечели президентските избори в Турция? - Има едно просто обяснение и то се крие в турската икономика. Въпреки че нивата на растеж паднаха през последните две години спрямо това, което видяхме през 2010- 11 г., стопанството на Турция продължава да се развива с много бързи темпове, хората знаят, че живеят по-добре отколкотото преди 10 - 15 години и това предопределя техния избор. Можем грубо да кажем, че от гласоподавателите на управляващата Партия на справедливостта и развитието, една голяма част гласуват поради идеологическа привързаност, но има и електорат, за който статуквото е изгодно, който печели. От друга страна, пък и няма някаква видима алтернатива на това управление и като теглим чертата, виждаме , че тази партия и специално Ердоган печели три пъти избори и, ако се съди по резултатите от общинските избори, има много солиден, близо 100-процентов шанс да спечели и президентското кресло. - Очаква се Ердоган да спечели президентските избори с подкрепа между 51 и 55% от гласовете. Каква е алтернативата за хората? Всички ли в Турция харесват Ердоган или не намират алтернатива сред останалите двама кандидати? - Ердоган е поляризираща фигура - или го обичаш, или го мразиш от дън душа, няма средно положение. Няма и алтернатива сред другите кандидати, които са доста различни. Кандидатът на основната опозиционна партия Екмеледин Ихсаноглу, който беше подкрепен и от третата Партия на националистическото действие, има добра репутация. Дълги години той беше начело на Организацията Ислямска конференция, неговата кандидатура е неслучайна, тя е послание към основната част на електората в Турция, който е с консервативно-религиозни нагласи. Но там има един много значителен риск, че ядрото на основната Народнорепубликанска партия - основната опозиционна сила, няма да го припознае, тъй като той е твърдо на позициите на стария светски режим и кемалистката идеология. Така че там беше поет някакъв риск, той ще се представи добре, но пък ще загуби също гласове. Без да навлизаме в големи подробности, особено интересна е фигурата на третия кандидат, мисля, че там ще има интересни изненади. Той направи много солидна и убедителна кампания. Селектин Демирташ е представител на прокюрдската партия, която мнозина разглеждат като легално крило на забранената ПКК. Той успява да спечели симпатиите не само на кюрдските активисти и националисти, но също така и на много гласоподаватели с леви убеждения в Западна Турция, търси да разшири електоралната си база. И ако се стигне до втори тур, от негови гласове ще зависи изходът. С други думи, Ердоган ще трябва да продължи пазарлъка с кюрдската Демократичната партия на народите, за да намери някакъв компромис, който да му осигури електорална подкрепа, но за сметка на това трябва да се задълбочат реформите по линия на даване на статут на кюрдската общност и даване по - широки права, дори може би някаква форма на автономия. - Ердоган обеща на избирателите да създаде една нова Турция. Каква ще е тази нова Турция, ще продължи ли икономическия възход? - Да, пакетът е именно такъв, консервативни ценности и икономически растеж, потребление, инвестиции, развой. За съжаление, тъмната страна този проект е отслабването на някои от демократичните институции. Това е една мажоритарна система, в която победителят получава всичко. Няма солидно действащи конституционни гаранции за баланс между институциите. Опозицията е слаба, съдебната власт е маргинализирана. Затова има и особени рискове пред Турция, защото това управление е успешно в икономически план, но в един момент, ако средата се влоши, а виждаме и външнополитически, че Турция е изправена пред големи заплахи и предизвикателства, този тип политическо управление може да създаде и определени проблеми пред Турция като общество и държава. - Споменахте външнополитически заплахи, те ще си останат и през следващите години. Каква ще е ролята на Ердоган и по отношение на Сирия, и на конфликта с Израел, и на кризата с Украйна? - Сирия беше една доста сериозна загуба за Турция и продължава да бъде, защото турският дневен ред беше много амбициозен. Външнополитически Турция заложи на бърз обрат в съседната държава, но режимът на Асад се стабилизира и вместо Турция да успее да влияе на процесите там и да ги насочва в определена посока, насилието започна да идва в самата Турция. Това е една 900 -километрова граница и рисковете са безброй. Също бих подчертал и ролята на Исламската държава в Ирак и Леванта, която започва да създава рискове и за самата Турция, въпреки че дълго време Турция не й обръщаше особено внимание, а има и подозрения, че я е подкрепяла индиректно. Тоест, от поле на възможности, регионът се превърна в източник на заплахи за Турция. Същото важи и за Украйна, макр че там връзката е малко по-далечна. Турция следи с тревога случващото се там, тя не прие анексията на Крим, по ред исторически и политически причини, но в крайна сметка отношенията с Русия са много важни и по никакъв начин ръководството - Ердоган лично и външното министерство в Анкара, не е склонно да постави на карта отношенията с Русия, особено в икономическата сфера. - Къде се вписва ЕС в цялата картина? Вие коментирахте в своя статия, че напоследък Турция и Ес нямат много време един за друг заради вътрешните си проблеми. Така ли ще останат нещата и в следващите години? - Точно така. Процесът е затлачен. Трябва да отбележим, че в последната година има и някои добри развития. Турция получи пътна карта за визова либерализация, отвори се една преговорна глава, но не трябва да възлагаме много надежди, тъй като препятствията остават. Нито в големите европейски столици, нито в Анкара има особена политическа воля да се предприемат смели стъпки. Това не значи, че преговорите ще престанат и двете страни ще се раздалечат, но статуквото може да се опише с една леко комична фраза- те се правят, че преговарят, а ние - Турция, се правим, че им вярваме. Мисля, че така ще продължи доста дълго време. В крайна сметка никой няма интерес да отстъпи и да даде край на процеса. - А в българо - турските отношения каква ще бъде посоката, те са стабилни и приятелски от дълго време... - Да, наистина, но има ред неизяснени въпроси, които отвреме-навреме излизат на преден план. Сигурен съм, че сега покрай изборите Турция отново ще влезе в нашето полезрение, защото една от основните задачи на това правителство е да организира секциите в чужбина, разбирате, че Турция е ключова страна. Пожелавам успех на всички, свързани с този процес. Стои въпросът с разрешителните на фирмите - превозвачи, трансграничната инфрастуктура. Не бих се учудил и националистически партии да експлоатират темата за вакъфските имоти. Разбирате, че този тип дразнители отклоняват вниманието от основния въпрос, който за мен винаги е бил - как България да се възползва от икономическия бум в съседната страна, как да се възползва от този пазар, където ограниченията непрекъснато падат, защото Турция е сключила митнически съюз с ЕС още 1996 г. и това е един отворен пазар за нас и трябва да се възползваме от него. Много фирми и бизнеси го правят, но полето за сътрудничество е много широко.