Той беше истински рицар (В ПАМЕТ НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ)

Няма друг като него. Той беше истински рицар. Крехък и твърд едновременно.Дори малката му къща на улица Елин Пелин имаше излъчване на замък. Не знам дали имаше броня и какво му е струвало. Но знам, че го търсим всеки път, когато имаме нужда от опора. Заради начина, по който искреност и изящество се сливат в словото му и създават необикновената игра, наречена изкуство. Тази игра от вечни времена помага на хората да продължат да живеят.

Валери Петров: Първата грижа на човека пишещ би трябвало да бъде това - да бъде разбран, да установа контакта, изкуството е контакт.

Сам себе си наричаше последният мохикан на традиционната поезия. Но струва ми се, няма да спрем да надничаме в неговия свят, където детство и зрялост се преплитат и ни дават надежда. Стиховете му се четат с лекота. Помните ли "В меката есен" : И тъй започва новата поема в полъх лек на есен и печал...следобедът е нежен, мек и тих, за мача закъснели тичат двама, на плочника деца чертаят дама... или Меко казано -"има неща, мой приятелю млад, които не могат да се върнат назад - например счупени вази, петна по килима, лъжи като тази... Беше известен с левите си убеждения. Но критиката на соцреализма не винаги е била ласкава към него. Не обичаше да говори за онова събрание в Съюза на писателите през 70-те години, когато само петима отказват да гласуват декларация срещу руския дисидент Солженицин.

Валери Петров: Формално ние цензура нямахме, самоцензурата беше главното, вярата в едно нещо, което не беше верно ... И тази история със Солженицин беше важна защото беше изключенийце в убеждението ни, че всички мислим еднакво и пишем еднакво. Много рядко бяха тези, които разбираха нещата така както сега ги разбират ...

Всъщност Валери Петров първо е лекар, а после писател. Но не спря да ни лекува от собственото ни безверие. Доказва го всичко, създадено от него - прекрасните филми, пиесите му, преводите на Киплинг, Джани Родари и Шекспир, които се превърнаха в образец.

Валери Петров: Ние не се борим за вечност, още повече сега толкова се говори за релативността на времето... Просто ни се ще, както на всеки му се ще още малко да продължиш своето съществуване на тая грешна, аслъ грешна земя.

Той се опитваше да ни спомни, че и ние сме били от рода на хвърчащите хора. Вече го няма. Поклон пред паметта му!