Пластмаса, която да е проводник на електрически ток - възможно е, и такива материали вече се създават и в България.
проф. дхн Весела Цакова, директор на Института по физикохимия към БАН: "В тези стъклени клетки, както ги наричаме, тук до мен, практически ние синтезираме тези електрически проводящи пластмаси. Могат да бъдат полупроводници, а могат да бъдат и с толкова висока електрическа проводимост, че да се сравняват с металите."40 млади учени от БАН са работили по проекта за проводящи полимери 2 години. Ето го и резултатът - показват ни как електрически ток минава през стъкло.
асистент Владимир Лютов: "Това е един от полимерите, с които работим, нарича се полиенилин. Тази чаша е покрита от вътрешната си стена с много тънък слой от полиенилин. Стъклото знаем, че не е проводящо и стойностите, които излизат са изцяло благодарение на проводящия полимер."С този слой могат да се направят сензори, които да мерят концентрацията на вещества в човешкия метаболизъм - например глюкоза, лекарствени субстанции или допамин. А синтезираните полимери са и изключително прецизни в определянето на концентрацията на веществата.
асистент Владимир Лютов: "В групата са постигани чувствителности в областта на наномоларните концентрации на различни аналити, например допамин."Така, ако някой създаде уред, който да измерва човешкото щастие, може да се надява на доста точни резултати. Учените от БАН мечтаят и за други приложения.
проф. дхн Весела Цакова, директор на Института по физикохимия към БАН: "Например гъвкави вестници - вместо да си купувате вестник на хартия в будката сутрин, ще си го купувате на един гъвкав пластмасов лист и всеки ден и всеки ден ще си обновявате информацията във вестника в будката през контакта."За разработването на проводящи полимери още през 2000-та година е присъдена Нобелова награда. У нас работата по тези материали започва в БАН още през 80-те години.