Героят Бай Ганьо на Алеко Константинов е жив и в съвремието ни, но за разлика от първообраза си той е различен, но в негативен план.
Най-голямата мъка на Шамлиева е, че част от най-талантливите ни сънадордници в странство крият, че са българи:Живка Шамлиева, писателка: Живея от 50 години вън от България, всяка година си идвам... При моя престой в чужбина съм свидетел на това колко наши сънародници не се гордеят с това, че са българи.
Живка Шамлиева, писателка: Бай Ганьо не беше чуждопоклонник, докато внуците на Бай Ганьо са чуждопоклонници. Навсякъде където има българска диаспора и чужди диаспори - чехи, сърби, италианци живеят единно някак си, а нашите българи навсякъде сме разединени.Според Шамлиева по логиката на Алеко днешните българи би трябвало да са по-облагородени от Бай Ганьо заради доста по-добрите условия, в които живеят. Писателката смята, че Константинов не е познал и предполага, че Бай Ганьо би заплакал, ако види своите внуци. За да не звучи отчайващо Шамлиева успокоява, че както Бай Ганьо не е целия български народ, така и не всичките му внуците са такива, които описва в двете си книги.