Знаем ли "истината" за прехода?

Изследване на "Алфа Рисърч" 9 ноември е паметен за света - утрешният - 10 ноември - повратен за България.25 години след началото на демократичните промени у нас, общата ни  памет за социалистическа България избледнява, а познанието за  този  период става все  по- слабо. Това сочат данните от проучване на „Алфа Рисърч". Обширното проучване за оценката на хората за социализма и за промените  25  години след 10 ти ноември, според Алфа Рисърч не казва "истината" за прехода. За социолозите то открива бели петна в познанието за периода преди 10 ноември, диаметрално противоположни  във времето нагласи за най-новата ни история и оттам повдига тревожни въпроси. Изследването показва, че колективната памет за социализма постепенно избледнява и познанието изчезва.Така например 94 % от най - младото поколение /16 - 30 г./ не знаят почти нищо за този период.

Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч": Днес честваме 25 години от падането на Берлинската стена. За 40 % от най - младите хора това събитие не говори почти нищо. Ако го преведа на езика на въпроса, 40 на сто от тях не могат да кажат дали падането на комунизма е свързано с падането на софийската, московската, китайската или берлинската стена.

Според Алфа Рисърч липсата на дебати, както и абдикацията на културните и образователни институции от темите за този период лишават младите  от познание за същността на комунистическия режим и неговия крах. За значителна част от българските граждани имената на големите политически фигури от края на 80-те и от 90-те години не говорят нищо. Оказва се, че с течение на времето, равносметката за развитието на България от 1944 г. до 1989 г.  се премества към носталгията и преоценката. Според социолозите, разбиването на много от надеждите за прехода и липсата на познание пренаписват оценката за социализма. Показателна е промяната с течение на времето на отношението към Тодор Живков. Вижда се как негативната оценка за него се свива от 76% през 1991 година до 25 % през 2014 година. 25 години след 10 ноември очаквания и реалност съвпадат само по отношение на отварянето на границите и свободното пътуване , връщането на собствеността  и   човешките  права и свободи.

Боряна Димитрова, "Алфа Рисърч": Какво не се е сбъднало : Едва 2 % смятат, че са се сбъднали очакванията за върховенство на закона, едва 2 % смятат че са се сбъднали очакванията за повишаване на доходите и благосъстоянието, 5 % - за изграждане на демократични институции. Това разминаване между очаквания и между реалност в много голяма степен определя и цялостните оценки.

Един от основните проблеми, които изследването очертава, е защо след 25 години промени равносметката в личен план е много по-позитивна, от колкото в обществен? Според изследването, при отговора на въпросите кой печели и кой губи от прехода ясно си  личи противопоставянето между политиците,следвани от мафиотите и престъпниците от - една страна, и обикновенните хора, пенсионерите и честните - от друга. В същото време според социолозите масовата негативна оценка за прехода не отрича целите му . Проучването показва , че хората не биха се отказали от постигнатото през изминалите 25 години, но са против зле  функциониращата държава. Проучването на Алфа Рисърч е част от инициативата 25 години Свободна България, обединила политици и общественици.

Петър Стоянов, президент на България 1997-2002: Хората в България вероятно ще дадат днес различна оценка на прехода и това е обяснимо.

Но независимо от всичко, рухването на комунизма и приобщаването на България към новия цивилизационен модел е огромен исторически успех за България.