Огънят в Украйна спира на 15 февруари, в страната ще има и конституционна реформа. Това са само част от клаузите на новото мирно споразумение, постигнато от лидерите на Нормандската четворка в столицата на Беларус, Минск. 17-часовият маратон на преговори в Минск завърши.
Какъв е резултатът от продължилите цяла нощ преговори?
Въпреки огромните различия лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия успяха да постигнат споразумение. Срещата в Минск завърши с подписването на два документа - първият конкретни стъпки към изпълнението на мирния план и вторият документ е съвместна декларация на лидерите от Нормандската четворка. Какво съдържа първият документ - състои се от 13 точки, първата от които е прекратяване на огъня, считано от полунощ на 15 февруари. Предвижда се създаване на демилитаризирана зона. Като тук е важно да отбележим, че украинската армия остава на позициите, които държи в момента, а сепаратистите трябва да се придържат към фронтовата линия, очертана в първото мирно споразумение от Минск от 5 септември миналата година. Освен това е договорено изтегляне на тежкото въоръжение, на чуждестранните военни формирования и наемници, амнистия и освобождаване на всички затворници и заложници. Украйна трябва да си възстанови пълния контрол върху източната си граница до края на годината
Какви са политическите решения за уреждане на кризата?
Политически договорености също има, макар тяхното изпълнение да е най-трудно. Първо е договорена Конституционна реформа, която да бъде факт до края на годината и да предвижда децентрализация на източните области. Това, обаче, изключва пълна автономия на Луганска и Донецка област. До края на годината там трябва да се проведат и местни избори, според украинските закони. В съвместната декларация на лидерите на Германия, Франция, Украйна и Русия е посочено още, че те потвърждават пълното спазване на суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Вижте какви бяха реакциите на лидерите след тежката среща в Минск ТУК.
По какво това споразумение се различава от първия мирен план от Минск, който се провали само две седмици по-късно?
По същество това споразумение е много подобно на споразумението от септември. Линията на буферната зона е същата като старата, но при предишното споразумение тя се простираше едва на 15 километра от двете страни на фронта - сега това разстояние е 50 километра. По този начин мирните жители са извън обсега на оръжията. Не е ясна съдбата на град Дебалцево, където между 6 и 8 хиляди украински военни са обсадени от сепаратистките сили. Друг важен момент е, че Киев си връща контрола върху границата, но само след решение за статута на Донецк и Луганск. Играта на нерви със сигурност ще продължи - за това говореха нееднозначно и напрегнатите моменти от разговорите в Минск.
Кои бяха те и какъв беше скритият език на дипломацията вижте ТУК.
Може ли да очакваме наистина мир?
Самият факт, че преговорите продължиха 17 часа говори, че по много позиции лидерите са на различно мнение. Освен това украинският президент Петро Порошенко отказа да преговаря директно с лидерите на сепаратистите. Видяхме техните реакции, в които все още имаше нотка на агресия. Анализаторите са единодушни, че следващите дни до 15 февруари, преди да настъпи примирието ще бъдат решителни. Предизвикателствата не свършват и до тук, остава политическият процес до края на годината, който със сигурност няма да е лек. Не е ясно и до колко силно е влиянието на президента Путин върху проруските сепаратисти. Остава да чуем и решението на Съединените щати дали да въоръжават украинската армия. Да, Минск може би беше последен опит за постигане на мир, но успехът на този опит наистина зависи от следващите действия на страните в конфликта.
Чуй новините
Подкаст
