40 години от полета на първия българин в Космоса: Георги Иванов пред БНТ

Днешната история не е просто голяма, а буквално космическа. И показва как една малка страна може да се нареди до големите в процеса по овладяването на космоса. На 10 април 1979г., България се превръща в шестата държава в света,изпратила човек в космоса. В подбора се включват над 650 летци. От тях са избрани двама - Георги Иванов и Александър Александров.

Георги Иванов: Един такъв полет е преди всичко отговорност. Радостта и емоциите отиват на по-заден план. Притеснение, ако има човек, за изпълнение на полета, така е и в авиацията, ако е притеснен и се съмнява - той не е готов за полета.

Два дни преди полета, специална комисия решава, че екипажът на Николай Рукавишников и Георги Иванов ще изпълни задачата. Следват последни указания и традиционно изпращане.

Георги Иванов: Това е една традиция. Алексей Леонов ни събуди в определеното време. С Николай спяхме в съседни стаи и ни подаде по една краставичка - може би като символ да не забравяме солта на земята и киселината на живота. Човек се вълнува в такъв момент. Разбира се, че се мисли повече за програмата, която ще се изпълнява, и за моментите, разписани по време. Качихме се нагоре, заехме си местата в спускаемия апарат - в креслата, направихме проверка на оборудването, на апаратурите. Всичко трябваше да бъде изправно. Тогава имаше един доста силен вятър, който беше на предела на пускането на ракетата и я люлееше наляво-надясно. Между нас имахме една малка кукличка, закачена на ластик и тя показваше, че ракетата се люлее. Гагарин още при неговия полет е казал, че нашата малка планета Земя е синьо-зелена. Така се виждат отгоре морета, океани. Облачните системи са бели. А България я търсихме и знаехме кога ще прелетим над нея, но беше вечер, беше тъмно и се видяха само светлините на София.

Романтиката на полета твърде бързо е заменена от проблеми. За първи път в историята на съветската космонавтика основният двигател на кораб отказва. След 12-часови съвещания и под угрозата на огромна трагедия, Центърът за управление на полетите дава указания за връщане към Земята и безпрецедентно изменя инструкциите за използване на резервния двигател.

Георги Иванов: Ние трябваше да го включим 3 секунди, да започне той своята работа и да го изключим. Но тогавашният главен конструктор на корабите "Съюз" - Юрий Павлович Симеонов е поел отговорността да не се прави тази проба, защото са видели по телеметрията, че може би и резервният двигател е бил наранен и е възможно след това да не успее да се включи втори път. Веднага след полета конструкторът получава масиран инсулт...

Рукавишников и Иванов са наясно, че може и да не успеят да се върнат на Земята живи, но не се поддават на страха. Нашият космонавт използва времето за да направи няколко снимки на планетата отгоре. След което започва балистичното спускане.

Георги Иванов: На 213-тата секунда Николай изключи двигателя и влязохме в този скуск надолу където претоварването нарастваше бързо от 4-5 единици, вибрации имаше около кораба, чувстваха се, плазмата се виждаше в илюминатора - отначало в по-бледи цветове на огъня, след това тъмночервени и накрая самият илюминатор почерня изцяло. През това време претоварването нараства, а ние трябва при претоварване 4-5 единици да поемем въздух и да спрем да дишаме около 2 минути и половина.

Животът на космонавтите е в огромна опасност. Никой не знае как ще понесат падането на капсулата на Земята.

Георги Иванов: На около 4-5 м сработват двигатели за "меко кацане" и спускаемият апарат се отпуска на земята. Имаше малко вятър и той наклони апарата. Николай Отвори люка, излязохме навън, беше тъмно по това време в Казахстан и видяхме, че скафандрите ни са черни от саждите, получени при обгарянето на кораба. Тъй като температурата при него е достигала 1800 - 2000 градуса.

Неслучайно наричат Георги Иванов "рекордьор по хладнокръвие" - в най-критичната ситуация от полета, пулсът му не се увеличава дори с една единица. 40 години по-късно емоциите му са все така овладени. А разказът за преживяното цели запазване на паметта на всички български учени, направили полета възможен. И надеждата техните стъпки да бъдат продължени.

Георги Иванов: Често ми задават въпроса каква планета ще оставим на бъдещите поколения. А аз мисля, че по-важно е какво поколение ще оставим на тази земя!

Надеждата е това да са хора, които не забравят да гледат към небето. Защото то не просто храни нашето въображение, а и ни дава възможност да мечтаем, преодолявайки теснотията в себе си.