На Великден ще ви разкажем за вярата във едно малко късче и вярата в невидимото.
Манастирът "Свети Свети Константин и Елена" край Варна също съхранява частица от Божия кръст. Донесена като дар от руснак, заселил се у нас.Отец Валентин: Ние няма как да почетем тялото на Господа понеже то е било погребано в гроб и възкръснало и вече не е сред нас и няма как лично да целунем Христос, но целуваме това, което е останало от него за спомен на неговото спасително така страдание на кръста и целуваме частичката от кръста като благоговение, че е сякаш Господа.
"И мисля, че това възвърна изконните български ценности, които са във всеки християнин", споделя кап. Димитър Димитров. Частица от кръста господен се пази и в олтара на катедралния храм "Свето Успение Богородично" във Варна. "Тази частица, ето тука можете да я видите, е вградена в този благолепен кръст от дърво, обкован със сребро и с камъни", разкри отец Божидар. Кръстът се използва само за богослужебни цели и стои в специална икона хранилище. И въпреки, че хората не могат да видят винаги частицата, те влизат в храма, за да са близо до нея. Защото казват, че вярата е над видимото.Отец Стойко: Най-важното е, че той е даден за нас, за варненци, за хората които дойдат в манастира да се помолят, да се поклонят и да си дадат сметка за тоя кръст, за тая частичка, колкото и малка да е, част от какво дърво е, на това дърво кой беше и заради какво беше там.