Българите намаляват и застаряват

Българите са намалели с 43 хиляди души за една година, показва изследване на Националната статистика за 2014-а. Другите негативни демографски тенденции са, че сме първи по смъртност в Европа. Повишава се детската смъртност, а българското население продължава да застарява. Все пак има и положителни данни - увеличеният брой на родените деца и по-голямата продължителност на живота.

В края на 2014-а населението на България е 7 202 198 души. В сравнение с предходната година сме намалели с над 43 хиляди души или с един областен град. По-голямата си част този спад идва от отрицателния естествен прираст,а в по-малката от миграцията. Естественият ни прираст е минус 5,7 на хиляда. С най-висок отрицателен прираст са Видин и Монтана.

Населението ни продължава да застарява. 20% от българите вече са над 65 години. Най-много възрастни хора има във Видин и Габрово. Най-малко - в София и Благоевград. Застаряването води и до повишаване на средната възраст - тя вече е 43,2 години. Средната продължителност на живота също се увеличава и стига 74,7 години.

В същото време сме с най-висока смъртност в Евросъюза - 15,1 на хиляда. Общо за съюза коефициентът на смъртност е 9,9. Най-висока е била смъртността през миналата година във Видин. Дотук вече се откроиха няколко негативни тенденции, свързани с този град - най-голяма смъртност, най-много възрастни хора, най-малко раждания, най-малко население.

Видин - на дъното на "черната" статистика

В края на 2014-а населението на област Видин е едва 93 361 души. Само за година жителите на областта са се стопили с 2,2 %. Намаляват младите хора, увеличава се броя на пенсионерите. Една от причините за негативните тенденции е липсата на работа, което кара хората да напускат региона.

"След като няма работа, те не могат да стоят, не могат да си изкарват препитанието… Видин беше един от първите региони, в които хората масово се преселиха в чужбина", смята местен жител.

"Най-много хора напускат на 19 години - след като завършат училище и другите са хора средна възраст, които имат умения но няма къде да ги реализират тук във Видин", разкри видинчанин.

"Отчаяха се в безуспешните опити да намерят работа и отново заминаха в другите градове на страната", казва жителка на региона.

За състоянието на региона хората упрекват централната власт:

- Към Видин винаги е имало негативно отношение от централната власт.

- Ако Управляващите спрат да концентрират средствата в София, а ги разпределят по региони.

Държавата няма да построи заводи, но ще помогне за инвестиции, смята областният управител.

Момчил Станков, областен управител на Видинска област: Област Видин се нуждае от целева инвестиция за подобряване на инфраструктурата и развитието на производни мощности и нови работни места. Един от проектите Свободна безмитна зона да се развие в индустриална зона. Има интерес от немски фирми, които ние почти сме успели да ги привлечем. На финалната права сме.

Дано подготвяната от държавата програма за развитие на Северозапада помогне, надяват се хората от Видин, за да излезе градът от дъното на черната статистика.

И още тревожни тенденции- през 2014-а за първи път от години насам са починали повече деца на възраст до една година отколкото през 2013-а. Най-много починали бебета има в Сливенско.Точната причина за повишената смъртност на бебета още не е изяснена, но има предположения-лошо здравеопазване, лоша хигиена и още.

Сергей Цветарски, председател на НСИ: Има повишаване на плодовитостта сред определени групи от населението, които живеят в по-лоши условия и може би повишаването на дела на ражданията в тези групи по-бедни, маргинализирани както и да ги наречем, води до увеличение на показателя детска смъртност.

Има и положителна тенденция - през 2014-а са родени над 67 хил. деца, като броят им е нараснал с около 1000 в сравнение с предходната година. Най-висока е раждаемостта в Сливен и София. Най-ниска в Смолян, Габрово и Видин. Намалява броят на децата, родени от майки под 18 години, а нараства броят на тези, родени от жени над 40 години.

И още - селищата без население са вече 164. Най-много те са в Габровско и Великотърновско. Най-малка по-население е Видинска област, най-голяма - област София. От всички области само в София и Кърджали населението се увеличава.

Колкото до миграцията - вътре в страната са се преместили 94 хиляди души, най-вече по посока столицата. При външната миграция над 28 хиляди българи са заминали за чужбина - най-вече в Германия, Англия и Испания. Други 26 хиляди обаче са се върнали в България най-вече от Турция.