За гурбета като икономически способ - коментар на Христо Петков

Повече от 60% от семействата във Видин разчитат на финансова помощ от свои близки в чужбина. Заради кризата обаче, много хора започват да се връщат у нас. Ето историята на едно семейство от Видин, което е живяло 10 години в Нова Зеландия и Великобритания.

Семейство Цветкови решили да заминат за Нова Зеландия, за да потърсят по-добра реализация за себе си и да дадат успешен старт в живота на трите си деца. Ваня преподавала в частен колеж с много по-висока заплата, отколкото у нас, а съпругът й тренирал деца в школа по кану-каяк. Въпреки усилията им да се адаптират, не спирали да мислят за родината.

Ваня Цветкова:
- Причината беше, основно мога да кажа, носталгията за мен. Да, страната е чудесна, природата е чудесна, много е чисто, никъде няма да видиш отпадъци по улиците, почистването се извършва през нощта, всичко е ОК, но липсват приятелите...

От престоя си в чужбина, Ваня е научила, че това, което ни липсва на нас българите е отговорното отношение към работата.

Ваня Цветкова:
- Забелязвам, че българинът ходи на работа, но не си изпълнява задълженията така, както трябва - винаги смята, че може да излезе на кафе или нещо да използва промеждутъка... В чужбина не е така. Като се започне работният ден, той се работи плътно - там хората много работят и работят отговорно...

Сега Ваня отново е учител по английски език във видинската езикова гимназия. След кратък престой вкъщи, и съпругът й си намерил работа. Тя е близо до старите си родители, а малката й дъщеря успешно е усвоила български език и е издържала изпитите за гимназия.

Гурбетът е работа в чужбина за печалба или препитание. Практиката е стара като света. В страни, които нямат особено състоятелни икономики, днес това е част от трудовите навици и разбирането на хората за живота.

По темата, толкова важна в България, но оказва се, не само коментира д-р Христо Петков от Института по етнология при БАН. Мнението му можете да видите във видеофайла.