В почти всеки дом жителите на село Илинденци край Струмяни отглеждат дафиново дърво.
Десислава Везенкова: "Знаеме, че са на няколко сорта най-вече, някои са с по-едри листа, някои с по-дребни знаем, че са предимно полезни за здравето на хората, все пак ако не е така нямаше да използва толкова в кулинарията при нас".Местните се хвалят, че ползват ароматната подправка в почти всяка гозба.
Десислава Везенкова: „Определено върви много добре с картофи".Лавровото дърво не е капризно, дори може да се отглежда и при домашни условия. Грижи почти не са необходими ,трябва само да се почиства в кореновата система ,за да расте високо и да оформи корона ..Цъфти сега през април ,а ароматните листа се берат през две години и отново израстват.
Бойко Ибришимов - кмет на с. Илинденци: „Отделно то е вечно зелено дърво и е красиво като го гледаш в двора"В селото разказват, че много чужденците идват тук да разгледат парка с мраморните скулптури и да опитат в местните винарни от прочутото бяло вино. Не пропускат обаче да си наберат от дафиновите листа.
Бойко Ибришимов: „Някои си правят венци от тях щото те са зелени и е красиво, самата форма на листото как е"Родината на дафина е Мала Азия и Средиземноморието, но добре се приспособява и по нашите ширини, особено по поречието на реките Струма, Арда и Марица. Първоначално дафиновите листа са се използвали в медицината, а по-късно и в кулинарията. В древността римляните се окичвали с венци от лаврови клонки, символ на величие и победа.