Американка по гражданство и българка по душа - актрисата Анджела Родел

Тя пее почти без акцент. И държи да говори на български. Американката Анджела, която открива България в диск с народна музика...
Анджела Родел: Съвсем случайно, бях в университета и имахме един Славянски хор за източноевропейска музика, не само за българска, и аз като станах член на този хор, пуснаха за нас „Мистерии на българските гласове" и аз просто се влюбих в този звук, в този начин на пеене.

Следвала езикознание в Йейл. Не знаела нищо за България, но започнала да събира записи на народни песни. Така сама учела езика. Може би затова след дипломирането си, записала българска филология в София. А първото нещо, което видяла, бил фолклорният събор в Копривщица.
Анджела: Там е много красиво място. Просто приказно място - с тия къщи, с планините, с музика - това е една седмица само народна музика, 50 000 народни музиканти на едно място, и за мен беше рай, аз бях много, много впечатлена. Но това ми даваше романтична представа за България, в началото може би не беше най-балансирана.

Днес Анджела се смее над наивния образ, който имала за България тогава - била убедена, че жените се обличат в народни носии и пеят фолклорни песни. А после видяла другото лице - протестите, барикадите и празните магазини. Било 1996-та година.

Репортер: Коя е най-голямата промяна, която виждате в България днес?
Анджела Родел: "Със сигурност икономическата ситуация - просто това е огромна разлика - и за добро. Знам, че има какво да се подобрява още, но тогава беше страшна работа."

Какво обаче я кара да остане тук във време, в което хиляди българи мечтаят за обратния път с еднопосочен билет?
Анджела: За мене има много неща, които да ме държат тука. Първо - езика. Аз много обичам езика. Аз съм филолог, също съм учила филология, и за мен езикът е много голямо предизвикателство. Даже работя като преводачка, докато пиша дисертация върху народно пеене. И самите хора са много готини тука - има някаква душевност, някаква топлина. Мъжът ми е българин и заради него съм останала тука, и заради музиката. Просто аз се чувствам много добре тук, аз имам чувството, че съм намерила едно място, където се чувствам комфортно, където се чувствам уютно.

Признава, че е постигнала своята американската мечта в България и е намерила чудото... Като участието й в новия филм на Георги Дюлгеров - „Козелът", създаден по новелата на Йордан Радичков. Сякаш за да изиграе самата себе си, Анджела за пръв път застава пред камера в ролята на американка, която идва в България заради българската история и фолклор, а всъщност среща любовта...

Анджела: Неговата поука е, че все пак трябва да приемеш човека, както си е - с кусури, с недостатъци и трябва да приемеш този човек, и да го уважаваш и обичаш такъв, какъвто си е. И аз съм вървяла този път с България, с българския фолклор, както моята героиня.

И тя като героинята, открила любовта... Заедно са в музиката и в живота с групата си „Гологан".
Иван Христов: "Ние сме народ с много дълга история и всъщност много сме страдали през годините, но това ни е накарало най-хубавите си мисли и чувства въобще да вложим в нашия фолклор дълги, дълги години наред, и ето че сега това се харесва от хората в целия свят."

Анджела: "Аз вече виждам, че пак има интерес - към танци, към музика. И да се надяваме, че децата, които сега израстват, тази музика за тях има ново значение."

Иван Христов: "Аз виждам все повече млади хора, които се връщат към фолклора и мисля, че след влизането в Европейския съюз, българите решиха да се обърнат към себе си и мисля, че това е една много добра посока, защото човек, за да бъде уважаван от другите, трябва на първо място да уважава себе си."

Ето защо са оптимисти за бъдещето си в България... Малката Керана все още не е виждала американските си баба и дядо. Дели ги не само разстоянието, но и последиците от финансовата криза. Заради кризата родителите на Анджела загубили голяма част от спестяванията, които събирали през целия си живот.
Анджела: Те не са правили някакви рисковани инвестиции, нито са купили огромни къщи, които не могат да купуват. И това е лошото - че безотговорността на най-висшите нива вече наказва обикновените хора. Но вие в България знаете това нещо...

Според нея българите са свикнали да живеят в постоянна криза - от промените до днес. Може би затова са по-оправни, добавя Анджела. Но докато България все още чака политик като Барак Обама, в Съединените американски щати вярват, че промяната е възможна...
Анджела: Аз мисля, че във време на криза много често се появява един такъв човек - силен, който може да води, и аз просто се надявам, че той е този човек за нас. Той е млад, той е много интелигентен, той има визия, което е много, много важно. Той сега има зад него Демократичния конгрес. Да се надяваме, че нещата не са стигнали твърде далеч и ситуацията може да се поправи.

Американка по гражданство и българка по душа - днес казва, че границите между държавите и хората нямат значение... Важни са разбирателството и вярата в доброто... Подобно на своята героиня във филма „Козелът", и Анджела тръгнала да гони надеждата. Мечтаела да пее български песни, а по пътя намерила щастието. Една история като на кино, само че истинска...