Как работи Европейският финансов механизъм за стабилност?

Седемте милиарда евро, които Европейската комисия ще осигури на южната ни съседка за следващите три месеца, ще бъдат набрани през Европейския финансов механизъм за стабилност, а страната ни участва в него. Как работи тази Програма и какво може да плати България? Идеята на Европейската комисия е 7-те милиарда да бъдат осигурени през мостов заем, за да може Гърция да посрещне краткосрочните си нужди в следващите три месеца. Европейският финансов механизъм за стабилност бе създаден през 2010 г. в разгара на световната финансова криза. В Механизма участват всички 28 страни-членки и основната му цел е да спасява финансово закъсали страни. Механизмът позволява на Европейската комисия да вземе заем до 60 млрд. евро от международните финансови пазари от името на ЕС. Гарант по заема е бюджетът на Съюза. След това Комисията отпуска парите на засегнатата държава-членка. Лихвите и главниците по заема се поемат изцяло от държавата-бенефициент. Механизмът може да бъде активиран единствено след официално искане от засегнатата държава-членка и само след като бъде одобрена макроикономическа програма с условия, съгласувани с ЕК и ЕЦБ. За да бъде отпусната помощта за която и да било държава, тя трябва да бъде одобрена от Съвета на ЕС с квалифицирано мнозинство. Това означава, че с "да" трябва да гласуват 16 страни-членки, които да представляват над 65% от населението на Съюза. Ако Съветът на ЕС вземе решение за активиране, България трябва да се съобрази. Опасенията са, че както България, така и други страни-членки не желаят да участват в спасяването на Гърция. Затова Комисията може да даде допълнителни гаранции на страната ни - под формата на ценни книжа или бъдещи трансфери от европейския бюджет към България. Досега Европейският финансов механизъм е спасил две страни - Ирландия и Португалия. От 2011 до 2014 г. двете страни получават общо 48,5 милиарда евро. Ирландия - близо 23 млрд., а Португалия - 26 милиарда. Според експертите, притеснения за България няма. Страната ни ще се наложи да плаща, само ако Гърция фалира и не може да погаси заема си. Десислава Николова, гл. икономист - ИПИ: Това би означавало следното - България ще трябва да плати малко по-висока вноска в европейския бюджет. Тази вноска е около 6-700 млн. лв. на година. В случая на България говорим за една относително ниска сума, няколко десетки милиона лева в най-лошия случай, които в никакъв случай не биха могли да бъдат камъка, който ще преобърне българския бюджет или българската икономика. Георги Стоев, "Индъстри уоч": Продължаването на агонията на гръцката фискална нестабилност не е в интерес нито на България, нито на друга съседна страна и по някакъв начин трябва да се окаже натиск в посока реформа на публичния сектор и реформа на пазара на труда в Гърция. Защото това се случва, когато този механизъм бъде задействан, всъщност продължават липсата на реформи и агонията на едно правителство, което не е способно да ги извърши. Голямата - трета поред, - спасителна програма за Гърция, обаче, ще дойде през Европейския стабилизационен механизъм. Оттам се очаква да бъдат набрани 65 милиарда евро. Като възможният таван е 440 милиарда. Европейският стабилизационен механизъм бе основан през 2012 г. и наследи Фонда за финансова стабилност. В него участват само страните-членки на Еврозоната. Решението за кредитиране на закъсала страна взима Съветът на министрите от Еврозоната само срещу строга програма за оздравяване.