"Новото преселение на народите" - така някои анализатори определят бежанската вълна, която залива Европа в момента. Сценариите за бъдещето включват над 1 милион мигранти годишно, за които ще трябва да се погрижат държавите на Стария континент. Идеята за интеграция и солидарност се изправя срещу собственото икономическо спасение и националистическите идеи. Въпросът: сега накъде? - през очите на експертите.
Държава на кръстопът - късмет или проклятие - въпрос на тълкувание. Анализаторите са категорични бежанската вълна в момента е транзитна. Имигрантите нямат намерение да се установяват на Балканите. Затова за драстични промени на етническата карта в нашия регион засега не може да се говори. За бъдещето обаче - има хипотези.
Само за 10 години от 2015 до 2025 година 16 милиона души, които в момента са в ученическа ще навлязат в трудоспособна възраст в Близкия Изток. И ако икономиката на Афганистан, Ирак и Сирия не създаде работни места, те ще поемат на път... към Европа. При подобен сценарий изчисленията сочат - милион и 200 хиляди бежанци ще се насочват към Европа годишно.
Затворени национални държави - няма такова понятие. Картата на Балканите е изключително пъстра от векове. Извезана е като мозайка от етнически, религиозни и национални групи. Между Дунав и Средиземно море и между Адриатическо и Черно море в продължение на векове са минали потоци от бежанци, преселения, трудови миграции. Днес този път променя своето наименование.
Доц. д-р Петко Христов - директор на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН: Някои анализатори вече започнаха да говорят за ново преселение на народите. За последния месец само през Гърция са минали над 160 000 бежанци.
Част от държавите в Европа в момента са страни-врати за бежанците. Една от портите сме и ние... и Гърция, Македония, Сърбия, Унгария, Италия. От другата страна е т.н. обетована земя- целта на повечето имигранти - Германия, Франция, Великобритания, Швеция. Огради и заобиколни маршрути - създават усещането, че максимата на държавите е "спасявай се сам".
Д-р Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека към БАН: Вижте за пример Унгария - тя иска да направи съоръжение по цялото протежение за Сърбия. Но трябва да си дадем сметка, че когато по този коридор възникнат бариери, те търсят опит да заобиколят бариерите , поради което България в един момент може да се окаже по-слабо звено. Ако говорим за проценти. Може би най-застрашена беше Македония, защото на фона на два милиона население - 40 хиляди бежанци, преминали за два месеца- това беше сериозна заплаха.
Така вече говорим за традиционни и нови граждани, а едните се страхуват от другите. Според експертите идването в Европа съдейства за радикализирането на някои бежанци.
Д-р Спас Ташев, Институт за изследване на населението и човека към БАН: Сериозните анализи сочат, че радикализма се появява там, където мюсюлманската общност се откъсне от своята историческа територия.
Факт - приобщаването е трудно. Показва го и историята. Дори тогава, когато говорим за трето, за четвърто поколение имигранти проблема стои. Доказателството- Германия и бежанците от Турция. И малко по-назапад- имигрантите създават затворени общества, които се развиват по своя собствена логика. Примера идва от изследователи в Холандия.
Доц. д-р Петко Христов, директор на Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН: Разказваше как е много трудно да бъдат убедени бежанците от мюсюлманските страни, някои от които са второ трето трето поколение затова, че трябва да празнуват националните празници на Холандия.
Франция и Германия вече прилагат интеграционни тестове. Тези, които искат да се установят на тяхна територия трайно трябва да покрият определени изисквания.
Д-р Спас Ташев- Институт за изследване на населението и човека към БАН: Да кажем отказ от радикалния ислям, даване на предимство на гражданското общество пред религиозните традиции, отказ от идеята за религиозен съд , равенство на жените пред закона.
Затова според експертите справянето със ситуацията се крие зад една дума - "солидарност.''
И докато обединена Европа търси ключа към разрешаването на проблема, така че да няма ощетени. То експертите са изчислили хипотетични сценарии: Ако у нас годишно влизат и остават по 10 000 бежанци, то през 2060-а броят им ще бъде 11 % от населението на страната. Това ще ги превърне в най-голямото малцинство, което ще промени етническата, религиозната и социална структура на страната.
Чуй новините
Подкаст
