Меглена Кунева: Започва да се осъзнава, че има две Българии

Няма чуваемост и това е моят категоричен извод. Всичко става на забавен каданс, всичко става изън реалното време, в което хората живеят, в което страдат, в което се възмущават. Това каза в студиото на сутрешния блок на БНТ "Денят започва" независимият кандидат за президент Меглена Кунева в коментара си за събитията от последните дни в Катуница и последвалите протести в страната. Започва да се осъзнава, че има две Българии, каза още тя и добави, че това се случва все по-отчетливо, по-ясно. Едната България е на тези, които са с джипове и пререждат всички, а другата е на тези, които чакат на опашката. Едната България спазва закона и си плаща данъците, а другата никога не прави това, едната забогатява незаконно, а другата се труди и живее бедно. "Едната България, която вярва, че ако държавата е добре и хората ще са добре. И другата България, която не чува това и смята, че ако те са добре и държавата е добре. Първата България изкрещя на другата", категорична бе Кунева.

Виж повече за изборите

ПЪЛЕН ТЕКСТ НА РАЗГОВОРА

Водеща Жени Марчева: Добро утро казвам на независимия кандидат за президент Меглена Кунева. Добро утро.

Меглена Кунева: Добро утро.

Водеща: ...и здравейте. Да започнем с Катуница, защото все още има за какво да говорим, има какво да анализираме. За вас какви са поуките, г-жо Кунева, наистина от случилото се в това пловдивско село?

М. Кунева: Нека най-напред да кажа, че искрено съчувствам на хората, които загубиха децата си, защото и това момче, което беше убито, и другото, което почина, ако не беше в тази напрегната ситуация, дори и второто момче щеше да бъде живо, ако живееше на друго място, където такива неща не се случват, ще можеше да се възстанови спокойно и да бъде живо. Това е страшно, което виждаме, защото има тийнейджъри, има деца, и на 19, и на 16 години това е достатъчно млада възраст, детска почти, за да може всички да се стреснат. И, изглежда, е станало, изглежда, това започва да се осъзнава на няколко нива. Най-напред, че има две Българии, и това беше много отчетливо, много ясно показано, доказано...

Водеща: Кои са тези две Българии?

М. Кунева: Едната България е тази на хората, които можем да видим и тази сутрин, идвайки към вашето студио, които минават с джиповете и предреждат всички, обикновено са с джипове. И другата, която чака спокойно на, или не спокойно, но при всички случаи чака на опашката. Едната, която спазва закона и си плаща данъците, и другата, която никога не прави това. Едната, която може да забогатее незаконно, и другата, която просто се труди и живее бедно. Едната България, която вярва, че ако държавата е добре, и хората ще са добре. И другата България, която не чува това и смята, че ако те са добре, значи и държавата е добре. Първата България изкрещя на другата. Няма чуваемост и това е моят категоричен извод. Всичко някак си става със забавен
каданс. Всичко става извън реалното време, в което хората живеят, в което страдат, в което се възмущават.

Водеща: Хайде да потърсим обаче корените и причините за тези две Българии.

М. Кунева: Точно така, корените, разбира се, и семената на тези две Българии са засети много отдавна. Днес, преди да дойда във вашето студио, аз също прегледах пресата. Какво отново ни вади очите - незаконното забогатяване в България. Не знаеш защо един е богат, а друг не е богат, а пък трети е беден. Не можем или всъщност дори и когато можем, както е при Кирил Рашков, да се обясни и да се види, че това е незаконно, няма никаква реакция, няма никаква чуваемост и това трупа гняв. Това трупа толкова много гняв, че той се излива на улицата и е обяснимо. Пак в днешната преса се оказва, че Кирил Рашков е бил сътрудник на Държавна сигурност. Когато ние говорим за това какво се случва със сътрудниците на Държавна сигурност, ние някак си разделяме нещата на две. Едното е за пред хората навън, а другото е тук, вътре в страната, където може как да е. Какво правим със сътрудниците на Държавна сигурност и работата им във, било като информатори, било по друг начин, било като официални служители на МВР? За мен това също беше един цял пласт, който се разкри в този случай. Може ли днешните органи на сигурност да
използват хора, които още преди 1989 г. са сътрудничели и които, както се твърди в тези публикации, с източник отвътре на МВР, може ли на тези хора да се прощава всичко, да развиват наркобизнес, да опустошават деца, физически и психически, и да разочароват онази, първата България, за която говоря?

Водеща: Със сигурност обаче снощи сте гледали новини, чухте ли отговора на прокуратурата? Те казват ние сме си свършили работата. Точка. Три глоби на обща стойност около 5 хиляди лева, ако трябва да бъдат съвсем точно, 4700 лева и една условна присъда. Това е установила прокуратурата.

М. Кунева: А какво се случва с тези... през това време Кирил Рашков и семейството му не изглежда да имат доходи, които да обясняват как са построили тези къщи, как имат тези коли. Ние се борим в парламента със закона за конфискация на имуществото. Има съществуващ закон сега. Нима прокуратурата, нима разследващите органи не могат да направят нещо, за да обяснят на обществото, първо, своите собствени действия, второ, факта, че тук явно има разминаване между това, което фамилията притежава, и техните доходи - откъде идва всичко това? Има някак си обръщане с гръб към тези проблеми, те не са от днес. Нека да припомним случаите в Мечка, в Хаджидимитрово, къде ли не, в Пловдив преди това отново. Всъщност ние сме свидетели на това, че равителството, премиерът режат ленти, режат ленти до смърт, буквално, докато това нещо се случи, за да започне след това да се предприемат някакви действия. И тези действия не е ясно нито от какво са мотивирани, нито как са водени в момента, нито какъв ще е изводът накрая. Какво ще се случи? Медиите ще продължат да се занимават с това, ако имат повод, ако имат информационен повод, както вие бихте казали. В един момент ще спрете, ще трябва да отразите някоя друга лента или някакво друго важно събитие, новините ще ви застигнат. На какво разчитаме ние като общество -
институциите. Нека да видим как действаха институциите, бяха ли адекватни. Не само МВР, защото едно чуваме от министъра на вътрешните работи, друго чуваме от премиера. Единият ги хвали, другият ги обвинява. Какво става между тези двама опитни полицейски служители, каквито са били и г-н Цветанов, и
премиерът? Защо се разминават във възгледите си? Как оценяват те тази институция?

Водеща: Знаете ли, само по повод на това, което казвате за медиите и политиците. На базата на моя опит, не много дълъг, но не и много кратък, със сигурност мога да твърдя, че ние, медиите, имаме по-дълга памет от вас, политиците, по отношение на подобни събития и по-често и по-дълго задаваме въпросите, които всички ние трябва да задаваме и да търсим отговорите. Докато вие, политиците, по-бързичко забравяте да търсите отговорите.

М. Кунева: Г-жо Марчева, точно за това става дума, вие ще бъдете бегачи на средни разстояния, съгласна съм с вас, че политиците много бързо предпочитат да заметат под килима тези проблеми. Коя е паметта на нашата нация? Как тази памет успяваме да я задържим в рамките на година, две, три, докато един определен проблем има
резултат? Да, вие сте тези, които трябва да настоявате всеки път пред политиците, дано да ви стигне търпение, време и постоянство. Аз искрено вярвам във вас, знаете това.

Водеща: Имаме, имаме такова.

М. Кунева: Другото обаче е гражданското общество. Другото са тези хора, които вярват, че се е случила огромна несправедливост, че тя не може просто с акции на полицията да бъде изличена от проблемите на нашата страна и чийто глас трябва да продължи да се чува, не само да продължи да се чува, той да стане част от контрола върху една или друга институция. Примерно какво и как ще се реагира, как ще се развие въпросът, ако не се свика Консултативен съвет за национална сигурност. Къде тези граждани и сега, които демонстрират, които протестират, и техните организации къде и какво могат да кажат.

Водеща: Всъщност днес, ако бяхте държавен глава, бихте ли свикала такъв...

М. Кунева: Абсолютно, абсолютно.

Водеща:...Консултативен съвет по национална сигурност?

М. Кунева: Впрочем всеки държавен глава, поне по мои спомени, от началото на 90-те е имал съвет по етнически въпроси. Вие ще кажете, но да, повечето хора смятат, че конфликтът не е етнически. Да, по същество това е, това е ясен граждански знак на хората, че това не се търпи, независимо дали Кирил Рашков е ром, или е българин, реакцията щеше да бъде такава. Но не можем да забравим този етнически елемент, защото той е олицетворен някак си, символизиран. Така че...

Водеща: Всъщност в самото начало на разговора вие казахте едната България изкрещя, но същата тази България вие със собствените си очи чухте да крещи "Циганите на сапун", "Турците под ножа". Ето това опасно ли е?

М. Кунева: Ето затова смятам, че ние не можем да не погледнем и през призмата на ефекта, който ще има върху етническите отношения в България. Да, това е опасно, това е еднозначно опасно. И аз искам да се върна на професионализма, защото в България не е ясно кой на каква работа е, защо е на тази работа, особено когато работата е пост, и какъв е ефектът от неговия труд. Само
преди месец премиерът каза нека тези в Лондон да си палят града, а ние през това време ще си строим магистрали. Само че малко по-късно го опроверга това, което се случва сега в България. Правилно ли реагира всяка една от институциите и всеки един от органите на реда? Да, полицията, също така прокуратурата. Нима нас не ни интересува освен акциите за организираната престъпност, а аз твърдя от всичко, което прочетох, че Кирил Рашков е замесен в организираната престъпност, нима нас не ни интересува освен показните акции каква е битовата престъпност? Аз бях в едно българско село преди може би вече два месеца, където хората ми казаха - живеем в село Страх. Това е факт. Битовата престъпност е голяма, страхът в хората е голям. Ние не знаем каква е реакцията, какво стига до съда, какво... и дали изобщо, защото едно е да има престъпления от общ характер, която е голямата престъпност, и там да, вероятно прокуратурата ще се намеси, друго е тази малка, битова. Тя завършва ли с присъди? Как? При какви случаи? Отчита ли се изобщо? Това са много дълбоки проблеми, които... Вижте, има ситуации, както например в Ирландия, вие сигурно си спомняте този филм за ваша колега журналистка, Виктория Герен, когато се случва непоправимото с нея, тогава хората се изсипват на улицата и започва наистина нова ера, ново време за Ирландия. Но нима трябва да стигнем дотук? Нима не можем нещата да ги решим цивилизовано, стъпка по
стъпка? Това е една графика за нивото на безработицата и престъпността, а безработицата расте. Вие знаете, да не повтарям мрачната статистика, която вчера излезе навсякъде, за нови липсващи работни места. Имаме ли план? Имаме ли план? Откъде започваме? От най-младите? От по-възрастните, които ще трябва да
съберат години и да излязат в пенсия, пък работата изчезва? От тези райони, където съвсем няма работа, или напротив, ще се опитаме да направим така, че тези, които са дръпнали напред, да ги подкрепим? Това е единството на нацията. Когато говорим, че държавният глава трябва да осигури единство на нацията, за това става въпрос, за такова единство става въпрос, между различните части на България. Да, между различните етноси, да, между хората, които са възмутени, и хората, които предпочитат да си затварят очите пред опасността. Това е една България, останалото са парчета. И понеже ние няма на какво да се опрем, за да съберем остатъците от съчувствието, от солидарността помежду си, затова това се излиза в гняв, а този гняв не е добра почва.

Водеща: За да приключим темата с Катуница, каква реакция, макар и постфактум, очаквате от институциите по този случай, за да приключи цялата тази история със...

М. Кунева: Първо, очаквам истината. Искам най-сетне някой да каже как преценява действията на полицията, за да знаем и за в бъдеще тази полиция как ще действа. Това добре ли е било, което те са направили. Аз четох на професионалисти мнението по този повод и казват, че е трябвало да не допуснат демонстрациите да дойдат толкова близо до къщите. Това така ли е? Не може ли някой да се ангажира в тази страна, който има правомощия, това означава право и власт, и задължение да каже какво мисли, да не виждам как мнението на вътрешния министър се разминава с мнението на премиера. Впрочем вие знаете ли в момента кой е вътрешен министър, името...

Водеща: Вътрешният министър Цветан Цветанов е в отпуска и негов заместник е един от заместниците му, г-н Вучков.

М. Кунева: Аха, добре, защото аз проведох такова разследване сред познати как се казва в момента министърът на вътрешните работи. Хората не знаеха. Ето затова в други страни министърът на вътрешните работи не става шеф на щаб на предизборна кампания, една от многото причини, защото първата му задача е да пази реда по време на избори. Едно от най-лошите неща, които се наслоиха в тази ситуация в Катуница, беше, че тя съвпада с изборите. И това, което аз виждам да се просмуква вече и е изключително опасно, е, че хората ще бъдат разочаровани и няма да отидат да гласуват. Ако това е ефектът, то тогава ние сме много зле.

Водеща: Искам да завършим с икономиката, защото това беше един от основните ви акценти в откриването на вашата предизборна кампания. Защо икономиката?

М. Кунева: Ето заради това.

Водеща: Това някаква, как да кажа, перифраза на този прословут лозунг на Бил Клинтън "Икономиката, глупако", с която той спечели изборите, ли е, някакво намигване към този лозунг?

М. Кунева: На български звучи малко грубо. Но действително ако...

Водеща: То и на американски не звучи много добре.

М. Кунева: Ако не, ако не видим, че няма как без знаещи хора, без здрави хора, което е пак икономика всъщност, без хора, които да са конкурентоспособни и да могат да си намерят работа, ето това означава конкурентоспособност...

Водеща: Кажете ми обаче как президентът намира работа на хората.

М. Кунева: Президентът не намира работа на хората, президентът създава такива условия, включително и този, включително и чрез свикване на съвет по национална сигурност, за да може страната да е спокойна. Това е много силен знак на инвеститорите. Президентът работи, за да може Шенген да се случи, защото Шенген е печат за сигурност. Президентът, или поне кандидат-президентът в моя случай, подписва споразумение за прозрачни избори. И за разлика от партиите прозрачни избори при мен означава да обявя всичките си дарения, т.е. кои са дарителите. Партиите затова отказаха, защото не искат да знаят кои са дарителите им. Аз мисля, че ако даваме такива сигнали за откритост и честност, ще можем да убедим българските инвеститори да не отиват във Виетнам, аз познавам такива хора, а тези, които инвестират някъде другаде,
да им кажем - освен плоския данък, който ние имаме и който, надявам се, ще разберем дали ще защитаваме или не в обединена Европа, ние можем да дадем и това, което е най-важно - сигурност и предвидимост.

Водеща: Благодаря ви за това интервю. Това беше Меглена Кунева, независим кандидат в битката за "Дондуков" 2.