От върха на 100-метрова скала над Гара Бов за четвърти пореден път на 3 март се развя огромен български трикольор. Стотици хора от цялата страна дойдоха да съпреживеят паметното събитие, ознаменувано с топовни гърмежи, песни и хора.
Повече от половин час трима алпинисти спускаха по отвесната скала 70-метровия флаг в бяло, зелено и червено. За разлика от предишните години, сега нямаше бурен вятър, а организаторите приложиха нов метод.
Боян Новков, инициатор: По нов начин ще бъде спускането, по-бавно, да се запази, да не се скъса и да го имаме за повече дни.
По традиция платът за знамето е дарение, а ушиването му е дело на доброволци.
Роза: Освен много труд, в това знаме се влага душа и сърце.
Лора: Мястото му е нависоко, да се вижда от влака, от пътя, от хората, които минават по дефилето и колкото по-близо до Бог, толкова по-добре.
Специални гости бяха 40 войводи в национални носии и двойничка на Райна Княгиня, които придадоха неповторим колорит на празника.
Константин Петров: Ние идваме от Бургас, не сме от София, пропътували сме 300 километра, за да дойдем и да уважим мероприятието.
Христо Димитров, председател на сдружение „Пазители на българщината”: Според мен, 3 март трябва да бъде празник, на който да присъстваш на такива инициативи, да се развява българското знаме, да се чува българска музика и хора, български дух да се чувства навсякъде. Ето това за мене е 3 март.
Досега след свалянето на големия флаг, той се разделяше на стотици малки знамена, които украсяват къщите в Бов.
Евгени Сакалов, дарител: Колеги войводи са ми казвали: защо не направим знаме и на Жеравна. Затова аз държах това знаме да се съхрани, да се използва едновременно и за там.
Тази година знамето от Бов ще се превърне в пътуващ символ на Освобождението и ще обиколи и други паметни места в страната.