Казусът с указите за помилванията

Такава е била практиката, потвърди за "По света и у нас" и бившият правосъден министър на Тройната коалиция - Миглена Тачева. По думите й министерството е само изпълнител в случая.

Според Конституцията, указите на президента се приподписват от министър-председателя или от съответния министър. Изброени са 7 вида укази, които не подлежат на приподписване. Сред тях не фигурират тези за помилването.
Приподписването или т.нар контрасигнатура означава върху документа да има два автентични, равностойни подписа. Така се споделят отговорност за издаването му от премиера или съответен член на правителството, които поемат и политическата отговорност.

В сложния казус юристи насочват към решение на Конституционния съд от 1996 година по повод указите за назначаването на 3-та големи в съдебната власт. В него се казва, че не всички президентски укази подлежат на приподписване. И изброяването на изключенията в Основния закон не е изчерпателно. Според тълкуванието на Конституционния съд, на контрасигнатура подлежат само указите в сферата на изпълнителната власт.

Въпросът, според юристи, е дали указът за помилване касае правомощията на изпълнителната власт. Специалисти по конституционно право смятат, че изпълнителната власт няма отношение и отговорност в случая. Помилването е изключително правомощие на президента, сравняват го с царската милост.

Според професора по конституционно право Снежана Начева - "помилването като форма на висша милост" би трябвало да се остави изцяло на преценката и съвестта на президента. Това е хуманитарна процедура, която не може да зависи и да е отчасти отговорност на министъра на правосъдието, който е политическо лице.

Проф. Начева е на мнение, че е редно в специално тълкувателно решение на Конституционния съд да се сложи ред на всички актуални въпроси, свързани с помилванията.