Ето изказването на Анелия Мингова, член на ВСС, по време на пресконференция по повод мониторинговия доклад за България и Румъния на Европейската комисия:
"Докладът прави преглед на дейността на всички институции. Започва от законодателството и до всички прилагани инструменти, включително и с постигнатите резултати. Докладът отчита, и включително това е положителното в него, непроменената решимост на институциите и на цялото общество да осъществи реформите, като същевременно констатира необходимостта от повече последователност в конкретните усилия и действия.
Тонът на доклада, по мое мнение, е ясен и категоричен. Акцентът в неговото съдържание е не толкова постигнатото, а по-скоро областите, които според европейските експертни комисии, са останали не до край реформирани и в които се наблюдава липса на трайна тенденция за напредък.
До сега ЕК оценяваше по-скоро усилията на органите и институциите, сега акцентът видимо е върху резултатите. И логическо следствие на този подход, по моемо, е обстоятелството, че докладът съдържа ясни послания и критичен план за областите, които все още не са достатъчно реформирани и в които не е постигнат необратим напредък.
Висшия съдебен съвет е обект на тази оценка, включително и на критики. Това е безпорен факт. Прави впечатление, че в доклада не са отразени, тези положителни действия и резултати в работата му, които през последните години никой не отричаше, и които намираха положителен отзвук и срещу общественото мнение и в съдържанието на предходните доклади. Аз няма да ги изброявам. Мога само да посоча, например : дейността на комисията по наблюдение на делата с висок обществен документ. Отдавам обаче липсата на тази конкретика не на пропуск на комисията, а по-скоро на това, че в тези области ЕК не вижда повече проблем и ги счита за успешни. Искам да подчертая, че по моят прочит на доклада ЕК изразява, че не иска просто действия от тук насетне, а резултати и то не някакви резултати, а значими и трайни резултати. Резултати, в които ефектът е станал необратим и в които вече е създадена устойчива тенденция на управленски капацитет. Именно за това забелязва липсата на такива резултати в тези сфери, които ясно са посочени по отношение дейността на ВСС. Става дума за протести на атестации и назначения в органите на съдебната власт, за незавършения процес при определяне на норма на натовареност на магистратите и не на последно място констатация напоследък за непоследователност в дисциплинарната практика на ВСС.
Ние не отричаме наличието на констатираните проблеми, всъщност това не сме отричали и в предходните доклади, но смятаме, че в известен смисъл направените обобщения са в известен смисъл крайни. Защото, обърнете внимание, всички знаем спорните назначения, които бяха публично известни през годините, наистина са няколко, макар и значими. Но нека да обърнем внимание, че ВСС до този момент е атестирал над хиляда магистрати. Респективно е избрал повече от 600 административни ръководители и техни заместници.
Прави впечатление, при моя прочит на доклада, че за първи път в този доклад натовареността се сочи като един от основните критерии в дисциплинарната практика и впрочем, за това за първи път тук се говори за нейната непоследователност. За разлика от констатациите по отношение на тази практика в предходни доклади.