След близо 22 години отлагане, най-после четирите проектозакона за специалните служби и системата за защита на националната сигурност вече са готови и днес беше първото им обществено обсъждане в Съвета за външна политика, отбрана и сигурност към президентската институция.
След близо 22 години отлагане, най-после четирите проектозакона за специалните служби и системата за защита на националната сигурност вече са готови и днес беше първото им обществено обсъждане в Съвета за външна политика, отбрана и сигурност към президентската институция.
Росен Плевнелиев подчерта, че дори да са несъвършени е по-добре да ги има, отколкото да ги няма. Увери, че ще се обсъдят всички допълнителни предложения, за да се подготвят качествени закони. Най-много критики бяха отправени към проектозаконите за Националната служба за охрана и за защита на националната сигурност.
НСО да остане на подчинение на президента, а Държавна агенция "Разузнаване" да премине към изпълнителната власт, предвиждат проектите. Военното разузнаване ще е към министерството на отбраната. Съвет по сигурността към Кабинета, ръководен от премиера, ще координира и управлява всички служби.
Росен Плевнелиев, президент на РБългария:
- Приемането на тези закони е демократично изискване за прозрачност и за висока ефективност на тази част от сектора за "сигурност". Не трябва да се правят на парче, не трябва да се правят конюнктурно, не трябва да се политизират, защото тези служби не служат на една или друга партия, те служат на държавността като такава.
Всички единодушно подкрепиха идеята, че трябва да има закони, които да регламентират работата на службите, но се чуха и доста забележки.
Част от критиките на участниците в дискусията бяха насочени към вменените полицейски функции на НСО, както и към разширения кръг от хора, които те ще охраняват.
Венцислав Лаков, "Атака":
- В момента това е таксиметрова служба към държавния глава, тя вози всякакви хора и народът, гражданите на България са възмутени от многото кортежи.
Шефът на НСО Тодор Коджейков отхвръли тези твърдения, уточни, че правомощията на гардовете не се увеличават - те ще продължат да правят това, което и досега, само че облечено в законова рамка.
Част от политиците категорично заявиха, че няма да подкрепят в този вид проектозакона за защита на националната сигурност.
Ангел Найденов, Коалиция за България
- Всъщност, необходим е рамков закон за националната сигурност, който ясно да регламентира структурата на националната сигурност, да посочи кои са елементите на тази система.
От ДПС внесоха допълнителен щрих в дискусията. Настояват вратите на службите да се отворят и за хората от етническите малцинства.
Юнал Лютфи, ДПС:
- Радикален ислям няма. Аз казах, че тези хора по-скоро са гаранти за националната сигурност на страната.
Изразиха се съмнения, че се орязват правомощията на президента за сметка на премиера, както и че в проектите не се предвижда сериозен граждански и парламентарен контрол на службите.
Йордан Бакалов, Синя коалиция:
- Когато искаш да изградиш една система за сигурност, наистина трябва да я изградиш и наистина тя трябва да подлежи, както е в демократичните държави, на парламентарен контрол.
Доброслав Димитров, ГЕРБ:
- Бих искал да благодаря на колегите и на всички участници за изключително добросъвестния и конструктивен тон, тъй като тази тема не може да бъде политическа, може да бъде единствено и само национална и надпартийния подход е ключов.
От работната група, която подготвя законите увериха, че всички предложения ще бъдат обсъдени и вероятно част от тях ще влязат в окончателните варианти.