Не броят на парковете и градините, а количеството на редуцираните парникови газове и спестената енергия са сред основните критерии за определяне на най-зелените градове през тази година.
Не броят на парковете и градините, а количеството на редуцираните парникови газове и спестената енергия са сред основните критерии за определяне на най-зелените градове през тази година.
Те са резултат от успешно реализирани проекти за енергийна ефективност от общините. Така според изчисленията например всеки софиянец е спестил малко над 10 кг въглероден двуокис, което пък е принос за ограничаване на климатичните промени.
Досега над 100 училища и детски градини са изцяло с мерки за енергийна ефективност приложени. Следващата година 23 детски градини, 7 училища ще бъдат също така цялостно санирани, коментира столичният кмет Йорданка Фандъкова.
Столичната община спестява енергия и от уличното осветление. С пари от еврофондовете беше изградена система за управлението му, а в няколко жилищни комплекса осветлението беше подменено с енергоспестяващо.
Столичани обаче смятат, че за да е наистина зелена, за София трябва да се направят още доста неща.
Министър Нона Караджова обеща критериите за конкурса през следващата година да станат по- комплексни. Те ще бъдат изработени заедно с общините.
Осем български града бяха удостоени с наградата за "зелен град". Най-големият сред тях е София, а най-малкият Кочериново.
Преди вота: Мобилно приложение в помощ на СИК-овете при попълването на изборните протоколи
Надежда Нейнски пред външните министри: България подкрепя всички усилия за отваряне на Ормузкия проток
В битка с купения вот: Премиерът обяви рекорден брой разследвания и конфискувани над половин милион евро
Срещу повишаването на цените: Президентът се среща с министрите на туризма и земеделието
Случаят с увисналото дете от 8-ия етаж в Ямбол: Родителите съжаляват и ще се борят децата им да не бъдат отнети
Бурята „Ерминио“ в Гърция: Бедствието взе жертва и наводни домове и пътища