Харалан Александров: Самозапалването е протест и обвинение към всички нас

Причините и мотивите на самозапалване са различни в отделните случаи, дотолкова доколкото то започна да става модел на самоубийство, но аз мисля, че има нещо отвъд това - едновременна проява и на безизходица, и на протест, каза в "Денят започва" социалният антрополог Харалан Александров.

"Ние живеем в общество, което успя да постави уязвимите, бедните, по-малко оправните, хората, които не са склонни към тарикатлък, в ситуация на перманентно оцеляване, много често на тежка нищета. Аз го наричам политика на изключване - на практика огромна част от хората, които преживяват себе си като изключени от обществото, доколкото има в България, от процесите на взимане на решения, от политическия живот. Посланието, което ние ежедневно изпращаме към тях чрез нашите институции, чрез начина, по който ги третираме, чрез безразличието и отказа да видим тяхното състояние и да ги подкрепим, чрез отказа да се държим солидарно с тези хора много често води до усещането за безперспективност и отчаяние, че самоубийството започва да изглежда нормален и, в този смисъл, рационален изход", каза Александров и добави: "Когато, обаче, избереш не тихо да угаснеш някъде и да умреш мълчаливо, както се очаква от тях, понеже това е посланието към тези хора, а да се самозапалиш, този акт става невъзможно да бъде премълчан. В този смисъл това е и протест. Те чрез особено болезнената смърт, която на някакво ниво рационално избират, правят политически жест, превръщат смъртта си в политически акт. Това е много страшно да бъде признато."

Какво каза още Харалан Александров вижте във видеото.