Продължават да падат лихвите по депозитите

Лихвите по депозитите продължават да падат, на фона на растящите спестявания на хората. Това показват последните данни на Българската народна банка за февруари. Една от причините цената на влоговете да намалява е, че трезорите вече не се нуждаят от ликвидни средства.

Банкери и експерти очакват понижението при лихвените проценти да продължи, но при условие, че рискът за бизнес средата у нас не се увеличава. За една година ефективната годишна лихва при 3-месечните срочни депозити в лева се е понижила с около процент, е изчислил финансовият анализатор Иван Стойков.

Лихвите падат, а спестяванията продължават да растат. Не е ли малко странно това?

На пръв поглед може и да изглежда странно, но не е. В условията на стагнация, когато много малки, и не само, фирми фалираха, а хората се чувстват несигурни и ограничават до минимум потреблението си, банките останаха своеобразен остров на стабилност за свободните
средства. Не трябва да забравяме и традицията на българина да се чувства подсигурен, доколкото може.

"Лихвените проценти по депозити падат - значи нещо друго предизвиква хората да си оставят парите в банките, а именно - икономическата ни обстановка, несигурността на хората в работното място, заплатата, дали тя ще е достатъчна, дали изобщо ще я има, ще имат ли хората работа - докога, как. Затова те предпочитат в момента да ограничат определено потребление, за сметка на това, грубо казано, да складират средства, за т. нар. черни дни", обясни Иван Стойков, финансов анализатор.

Тенденцията спестяванията да растат и с това да увеличат лихвите по депозити и кредити надолу не е нова. Тя започна през 2009-та година, провокирана от кризата, и до днес е подхранвана от несигурната среда у нас. Без да отчитаме данък "лихви" и други фактори, чисто сумарно, лихвите по депозитите за година са паднали с около половин процент. Намаление има и при кредитите - при ипотечните в лева то достига 0,8 на сто на годишна база, при потребителските заеми - 0,4-0,5%. Само по себе си обаче това категорично не е достатъчно, за да стимулира хората. Тъкмо обратното - през март и бизнес климатът се влошава. Бизнесмените не очакват хората да купуват.

"Ако си го представим - обикновените хора, фирмите и банковата система, това е една верига, един затворен кръг, и всеки зависи от всеки. Ако искаме хората да имат по-високо потребление, те трябва да разполагат на първо място, че работното им място е гарантирано, на второ - да си получават редовно доходите, те да са достатъчно високи като размер, за да могат да си покриват всички разходи", категоричен беше Иван Стойков, финансов анализатор.

Депозитите само на домакинствата към февруари надхвърлят 35 млрд. лв, което е 12% ръст на годишна база. Очакванията на БНБ са в близките месеци българите да продължат да спестяват. Това пък означава, че и потреблението ще остане свито. За по-силен тласък на икономическо възстановяване към момента, не ни остава друго, освен да се оглеждаме
за по-добри перспективи от Европейския пазар.