Атентатът в Бостън роди своите мъченици и герои

Атентатът в Бостън роди своите мъченици и своите герои. Символ на безсмисленото кръвопролитие стана 8-годишният Мартин, един от тримата загубили живота си във фаталните мигове край финала на маратона. В друг символ - на доброто у човека и състараданието - се превърна 52-годишният Карлос Арендондо, един от тези, които вместо да бягат от мястото на експлозията, се втурват към пострадалите, за да помогнат.

Китайска студентка в Бостънския университет, 29-годишната Кристъл Кембъл от Медфорд, Масачузетс, и 8-годишният Мартин Ричард от Бостън - това са тримата загинали край финиша, еднакво непрежалими за близките им. Разходката до маратона, за да се насладят на топлото време, преобръща съдбата на семейството на малкия Мартин. Гледали бегачите от друго място, отишли да хапнат сладолед и малко преди бомбата да избухне, застанали край финиша. Експлозията откъсва крачето на 7-годишната дъщеричка, майката е тежко ранена в главата, Мартин загива. Бащата Бил Ричард е ангажиран с обществени каузи. Загубата покърти стотици хора, които познават сеемейството и момченцето, увлечено по спорта и винаги победител в математическите игри в училище.

"Караше хората да се усмихват. Дали губим или печелим - винаги той неизменно беше една от звездите в отбора ни" - споделя Андреас, приятел на семейството.

В символ на трагедията се превърна тази миналогодишна снимка на Мартин с нарисуван в училище плакат. На него пише: "Да няма вече наранени хора. Мир." В миговете на ужас победата на доброто у човека над злото показаха всички онези, които помагаха на ранените, вместо да бягат. От кадрите Америка и светът запомниха мъжа с каубойска шапка.

"Навсякъде има кръв. Хората молят за помощ, плачат" - разказва Карлос Аредондо.

Карлос губи единият си син в Ирак през 2004-та. Седем години по-късно се самоубива другият му син. Бащата е неутешим, при първата трагедия пали автомобил, след втората се опитва да сложи край на живота си. Оцелява и става запален пацифист. На маратона е с мисия - раздава флагчета в чест на ветераните. След бомбата без миг колебание се втурва да спасява. Сега не приема определението герой.

"Не съм направил нищо по-различно от първите, които пристигнаха след сигнала" - твърди Карлос Аредондо.