Родната трапеза може да остане без най-вкусния салатен сорт домати „Идеал“ и без „Куртовската капия“, с която се прави прочутата лютеница. Под заплаха е и киселото зеле, тъй като сортът „кьосе“ и още над 200 местни зеленчуци и плодове попаднаха в...
Родната трапеза може да остане без най-вкусния салатен сорт домати „Идеал“ и без „Куртовската капия“, с която се прави прочутата лютеница. Под заплаха е и киселото зеле, тъй като сортът „кьосе“ и още над 200 местни зеленчуци и плодове попаднаха в „червения“ списък на застрашените от изчезване. Ще получат ли закрила нашите сортове?
През последните 10 години производители и търговци масово се поддадоха на инвазията на чуждите сортове. Като причина изтъкват, че те се по-издържливи, съхраняват се по-лесно и по-дълго, а добивът на декар е в пъти по-голям. Всички тези предимства обаче са за сметка на вкусовите качества, с които българинът не е свикнал. Големият внос на семена наложи изготвянето на дълъг списък с родни сортове, които са застрашени от изчезване, но са важни за селското стопанство. Идеята е през следващия програмен период отглеждането им да бъде стимулирано, като се субсидира с евросредства. Дотогава българите с носталгия ще си спомнят за времената, когато доматите не бяха съперник на зелето по съдържание на целулоза. Вижте.
И днес повечето домати са рожба на същия чернозем, но вече са наследници на западни и южняшки династии. Пиперът е с корени от Сърбия и Турция, а краставиците са с холандска сорт.
Проф. Стойка Машева – директор на ИЗК „Марица“: "България е уникална със своята генетична плазма и може би това е една от причините да се отделят средства, за да се запази тази генетична плазма."
Атанас Гълъбов: "Няма ги българските. Имаше пловдивски домати – едри, хубави, месести домати, с малко семе. Това е. Няма."
Проф. Стойка Машева – директор на ИЗК „Марица“: "При доматите един добър спомен е сорт „Триумф”, който е отпреди доста години, може би вече да има и 50 години."
На този пазар в Пловдив хората продължават да търсят най-вече българската стока. За съжаление обаче много производители се спират на семена от чужбина.
Като Илия Станев. Той не крие, че неговите картофи са от холандско семе. В сравнение с българските получава пет пъти по-голям добив: "Просто нямаме добра селекция. Няма ги старите сортове като санте, агрия."
Институтът по зеленчукови култури „Марица“ се явява като един от пазителите на изчезващите стари български сортове. Оттам изключват възможността наши научни работници от агросектора да са отворили пазарни ниши за чужди търговски фирми.
Проф. Стойка Машева – директор на ИЗК „Марица“: "Не смятам, че е правилно едно такова тълкуване. Те се наложиха с високите си добиви и с по-добрата съхраняемост."
От 5 години тенденцията е за връщане на старите сортове, но и за използването им в разработването на нови.
От институт „Марица” успокояват, че няма сортове, които да се изчезнали безвъзвратно, тъй като селекционерите имат задачата да поддържат генната банка. Използването на наши семена пък няма основание да повиши цената на стоката, тъй като те са в пъти по-евтини от вносните хибриди.
Полицаи от Кюстендил разбиха престъпна група за разпространение на наркотици