Без пари за хляб: Шампион напук

сяка сутрин Йордан е в градския парк на Добрич и тренира сам, преди да отиде в залата при треньорката си. Целта на момчето е да влезе във форма възможно най-бързо.

Йордан Петров: Дисциплината е полумаратон и маратон. Значи бягам аз, нали дълъг бегач съм. Бягам от 1500 до 42 километра бягам и 195 метра.

Преди три години стигнал до националния отбор. Бил във върхова форма, имал надежда да бяга на световно първенство, дори на олимпиада. Участвал в маратона в Анталия.

Йордан Петров: На 20-тия километър припаднах и там ме заведоха в Бърза помощ и там ми направиха изследвания. Сърцето, всичко ми беше здраво, но организма ми беше слаб и ми казаха, че трябва да се храня добре. Трябва силна храна да се яде, така ми казаха.

Заради недохранването възстановяването на Йордан е бавно, отнема му близо две години и сега вече може да каже, че покрива резултати сравними с тези преди, когато е печелил състезания.

Йордан Петров: Като имаш ядеш, като нямаш продължаваш.

Вчера какво си ял?

Йордан Петров: Вчера имаше сирене, лютеница имахме и там кренвирши нещо имаше. Сега уча педагогика и информационни технологии. Тук в Добрич, където се води към Шуменския университет. Няма как само с учене и със спорта можем да се измъкнем от мизерията. Аз много късно започнах, 12-годишен започнах първи клас.

Въпреки мизерията завършил средното си образование, учи за бакалавър и иска да запише второ висше в Националната спортна академия.

Йордан Петров: Искам да стана един треньор. От квартал "Изгрев" да взема 10 човека да тренират лека атлетика. Да учат, да не се занимават с глупости като цигари, треви - такива неща. А да учат, да имат желание да учат като мен, както аз имам желание.

Йордан продължава да живее в една схлупена стая, заедно с 18-годишния си брат, за когото се грижи. Отоплява се и готви на печка с дърва, ползва ток само за осветление и телевизор. Няма баня, но е доволен, че са му подарили бойлер.

Вижте цялото интервю във видеото.