След като Дома за деца с увреждания в село Могилино беше закрит, централната сграда остана да пустее. Близо 7 години в нея няма хора и не се извършва никаква дейност. За състоянието ѝ трябва да се грижат от кметството, но то няма достатъчно ресурс за това.
Заради лошите условия, при които се гледаха децата в дома в Могилино, той беше закрит. В една от сградите беше създадено защитено жилище, в което бяха настанени само част от младежите. По-голямото здание обаче остана празно и беше дадено за стопанисване на кметството.
Петко Антонов – кмет на село Могилино: „Кметството няма ресурс и хора по програмата, за да можем да поддържаме района и вътре. То не е само училището, то има и други общински сгради. Няма интерес някой купувач, който да извършва някаква дейност.”
От кметството се опитват, доколкото могат, да поддържат района и сградата на дома, но времето и природата си казват думата.
Петко Антонов – кмет на село Могилино: „Все още покривът е добре, но вътре вече стените, мазилката взеха да падат.”
Закриването на дома се отразява негативно и на хорлата в Могилино и Помен. Там са работили около 50 души, които, останали без препитание, са се преместили в по-големи градове или в чужбина.