НАТО: България отделя за отбрана 1,43% от БВП

На 18 март 2004 г., за първи път в един и същи ден, Народното събрание гласува на две четения Закона за членството на България в НАТО, президентът издава указ, а "Държавен вестник" го обнародва. Само 11 дни по-късно България официално става член на Северноатлантическия алианс.

15 години по-късно България е лоялен член на НАТО и модернизира въоръжените си сили: с трите големи проекта за нов самолет, кораби и бронирани машини.

Ген. Константин Попов, председател на Комисията по отбрана в Народното събрание: Имаме План за увеличаване на бюджета за отбрана до 2%. С 10% се увеличиха възнагражденията на хората в Министерството на отбраната. И със 100% беше увеличен бюджетът за капиталови разходи. Това никога не се е случвало преди.

България откри пътя и на Северна Македония към НАТО. Участваме и в Постоянното структурирано сътрудничество на ЕС за съвместни отбранителни проекти, което повдига основен въпрос:

Джема Грозданова, председател на Комисията по външна политика в Народното събрание: Дали да работим в посока на европейска армия, паралелна на НАТО, или новите структури да се изградят като допълващи формирования на Алианса?

От военно-политически съюз НАТО постепенно се превръща във високотехнологична среда на сътрудничество и България трябва да участва, според експертите.

Доц. Антоний Гълъбов, социолог и политолог: Практически трансферът на опит и технологии е не по-малко важен аспект на сигурността, отколкото наличието на въоръжение и военни способности.

Според председателя на ПГ на "Обединени патриоти" Волен Сидеров, Българската армия е по-слаба. И попита - какви са ползите от членството?

Волен Сидеров, председател на ПГ на "Обединените патриоти": Аз не виждам такива. Нашата армия е по-слаба, по-зле въоръжена, ние не сме по-сигурни отпреди 30 години. Сега нямаме никакво оръжие, но сме в НАТО. И това трябва да предизвиква радост само по себе си.

Според Годишния доклад на НАТО за разходите за отбрана на страните членки, България е на 14-о място. От 28 съюзници, само 7 страни надвишават прага от 2%.